С годините чалгата се индустриализира и успя да зарази като “червен вятър“ обществените отношения у нас. Това коментира пред Константин Вълков предаването “Стълбището“ на Дарик журналистът и общественик Ивайло “Нойзи“ Цветков.
Това е първо негово интервю след престоя му в затвора заради това, че бе заловен да шофира в нетрезво състояние.
Той подчерта, че избягва носталгията, въпреки че понякога се връща години назад.
“Имахме проект и кауза, бяха хартиени времена, но има доза носталгия, особено в градската среда“, коментира Нойзи.
“Аз виждам една разомагьосана България. Основно спрямо надеждата си за бъдещето, ако въобще, разбира се, може да се обобщава. Защото, знаеш, че обобщението не е признак за най-високи интелект.
Но, ако трябва да се правят паралели, тогава ние наистина, тук за удобство да използвам термина “градски интелигенция“, действително вярвахме, че нещата ще тръгнат в посока, ако не Австрия, то поне Словакия или нещо подобно. И особено по отношение на медийна среда, политически натюрел и отношения, каквито се развиваха в България. Но това по една или друга причина не стана“.
Оказа се, че сме страдали от някаква временна “настинка на идеализма“ и тя постепенно мина
“Има и културни пластове, защото все пак говорим за времена, когато дигиталната революция тепърва предстоеше под всичките ѝ форми. Като почнем от всеобщ достъп до интернет и свършим до социални мрежи. Да имаш компютърче в ръката беше все още немислимо.
Втори културен пласт – ние бяхме като Давид срещу Голиат, някакви борци срещу чалгата, която се зараждаше по онова време. Искахме тя да бъде остракирана отвсякъде и да си седи в съответните увеселителни места. А то стана съвсем обратното“.
“Просмука се по някакъв начин, отрази се. Рисуваше едни елементарни мисловни модели, без да знае, че са такива, които по подражателна линия се отразиха на начина на мислене на цялото културно ниво на следващите поколения.
Това не е обвинение към поколенията. Ако направим връзка с днешното време, особено след последната година се разбра, че и ние градските идеалисти и селските тарикати сме супер обречени да живеем в един модел, който не просто не може да бъде разрушен.
Подозирам, че той се харесва до голяма степен от властта като вертикал надолу. В този смисъл настъпва едно разомагьосване за хора като нас, които тогава наистина вярваха в “синята идея“ и т.н. И в крайна сметка да кажем простичко, че не стана точно така“, каза още той.