Както казва един колега,

„времето е лукс, с който не разполагаме“.

Именно поради този физически факт е необходимо да си задаваме въпроси от типа дали живеем живота си истински, или го пропиляваме в носталгия по миналото, или пък потъване в ежедневните коловози на живота, или каквото и да е друго, което задържа развитието ни на едно място. Всичко е въпрос на избор, но най-важното е преди всичко да го осъзнаваме.

За някои животът се превръща в истинско охолство, а за други животът наистина остава една добра стара история, която бързо се забравя през годините.

Така се случва с Джо Фрейзър, който умира в малката стаичка на спортната си зала, така се случва и с Едгар Алан По, Джо Луис, Оскар Уайлд и още много други. А какво се случва с онези, които никога не са обичани?
Един френски фотограф е преценил, че ще прекара цяло десетилетие, снимайки жрици на любовта. И покрай кадрите се родила и една много добра идея – да бъдат заснети онези жени, които са успели да избягат от сводниците си и да се пенсионират в старчески дом, защото сами се досещате, че тези жени никога не получават някакво уважение и щом не са необходими, просто няма никакъв смисъл да питаме какво се случва.

Бенедикт Десрус е решила да документира живота на дамите, които вече не могат да работят на улицата. Снимките са направени в продължение на 8 години и са публикувани в книга, която носи името „The Toughest Lovers“. Тук можете да видите как наистина изглежда живота, когато се окаже, че времето е взело своето!