Той е идолът на бийт културата. Пътят е неговият живот. Писането – неговата страст. Джак Керуак поема по пътя към звездите на 21 октомври, 1969 г.

Но житейският друм го отвежда към едно изумително място, пълно с луди хора, с „обувки, чисти от дъжда“, към хора луди за живот, за разговори, за спасение, хора, които „горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им“.

През 50-те израсналият в католическо семейство Джак попада в плен на будизма, което неминуемо оставя дълбок и незаличим отпечатък върху неговото вдъхновяващо творчество. Книгите му са еманация на мъдростта и страданието, на вечния и непреходен стремеж към самоусъвършенстването и любовта, на пътуването към другите и към себе си. Този устрем най-силно се долавя в книгата му „Събуди се“ – разказ за живота на принц Сидхарта Гаутама, който загърбва богатство, семейство и дом, за да търси Просветлението.

Едно от най-знаковите му произведения е „По пътя“ – джаз-елегия, която те обсебва с всеки ред, звучащ като акорд. Книга за бунтарите, за онези, които отказват да се примирят със статуквото, с догмите на затъващото в тинята на корпорациите общество. Книга, която донесе на света нова епоха. Която вдъхнови Боб Дилън и Джим Морисън и накара милиони млади хора да тръгнат по прашния път и безкрайните магистрали.

Цироза на черния дроб отнема живота на Керуак едва на 47 години. Но и те са му достатъчни, за да го превърнат в едно от най-великите имена в американската и световна литература.

Неговият непринуден стил, бликащ директно от сърцевината на душата му, ражда истории, които поглъщаш на един дъх. Истории, чиито послания помниш цял живот:

Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…

По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.

В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят.

Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.

Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.

Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов – нищо друго не е добро, въобще не е добро, за никого.

Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.

Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото, ако е така, Той би трябвало да е доста непочтен.

Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.

Хората са като кучета, не като богове – колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят – но откачи и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.

Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.

О, животът е във всеки случай врата, път, пътека към рая – и защо да не живееш за забавление, наслада и любов или за момиче край камината, защо да не си преследваш желанията и смеха…

Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.

Ако имаш одеяло, ти притежаваш твърде много.

Кара ме да се чувствам горд, че така или иначе обичам света – омразата е лесно сравнима.

Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…

Нищо зад мене и всичко пред мене – както е, когато си на път.

Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“

Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй – и никога не съжалявай.