Колко злато е откранал Хитлер, за да вземе 50 милиона жертви? Вижте най-големия грабеж в историята на човечеството

  Златото и Втората Световна война

                     Най-Големият Правителствен Грабеж на  Злато

                     И Най-Голямата логистична операция по превоз на богатство,  злато през Атлантика

Ролята на златото като истински пари през Втората Световна война е показателна с два емблематични примера, които служат в историята като уроци.

През 1933 Адолф Хитлер идва на власт , наследявайки 6 млн. безработни и жестоки последствия от една безпрецедентна хиперинфлация през 1922 и Голямата световна Депресия от 1929 година. Той нарушава клаузите на договора от Версай и стартира мощна ремилитаризация на Германия.

Подобно на Ню Дила на Рузвелт, нацистката клика използва технологията на дефицитното бюджетно финансиране и печати райхсмарки за  големи публични проекти като мрежата от аутобани, железопътни линии, жилища и други.

Освен, че Германия не разполага със суровини, изключение правят само въглищатта, страната се сблъсква с един много голям външен проблем , това че чуждите доставчици не признават райхсмарката като разплащателно средство. Хитлер е изправен пред непосилната задача да заплаща за хром от Турция, волфрам от Португалия,  стомани от Швеция, испански манган и румънскки нефт. Това е моментът когато Хитлер „залюбва“  Златото. От 1933 негов личен съветник по финансовите въпроси и председател на Райхсбанк до 1937 е Хиялмар Шахт (1877-1970). Докладите от Нюрнбергския процес показват,  че той притежава най- високия коефициент на интелигентност, IQ, в цялото нацистко правителство. Независимо, че е евреин, той през целия нацистки период дърпа конциите на финансирането на Третия Райх. Финансист и банкер от началото на века ,Той  е човек с много тесни, топли връзки в мрежата на международните финанси, от Базел до Лондон и от Берлин до Уолстрийт. Специалисти пишат, че той има голяма заслуга за икомическото възраждане на Германия до 1937 година. Американският иннвеститор Франк Холмс пише в своя статия,  че ако Хитлер се е спрял и вразумил през 1937 в своите налудничави планове за световна хегемония и агресия, то той би останал в историята на миналия век като един от най-популярните  глави на държави.

Но Хитлер не се спира и дава ход на НАЙ-Големия Грабеж на Злато в историята. Начало поставя аншлуса на Австрия през 1938. В този момент валутната каса на Германия е вече празна. При идването си на власт през 1933,  Германия все пак разполага с един държавен резерв от 109 милиона долара. Важно е да разберем, че започнатата  световна война и златото се намират в много тясна връзка. Хитлер присъединява Австрия и първото нещо, което прави е да влезне в Националната банка и да конфискува всичкото австрийскко злато – около 100 тона.  Това е първата истинска парична инжекция в милитаризираната германска икономика.

Така е поставено началото на най-големия обир на злато в европейската история. Този сценарий се повтаря ритмично като първи най-важен акт във всяка следваща окупирана страна. Интересно е,  че златото на Чехословакия е на съхранение  в трезор в Лондон и бива предадено на Хитлер от правителството на Чембърлейн. Златото на Белгия е на отговорно пазене в Дакар. Спецотряд , воден от Отто Скорцени го секвестира на място и в една без аналог логистична операция, тайно го транспортира в продължение на 18 месеца през половината територия на Африка до Германия. Още в първия ден на войната срещу страни като Полша, Гърция, Холандия, националното злато и всички ценности като платина, сребро, диаманти, биват заграбвани от специални германски части.

Или войната разпалена от нацистка Германия е и война за Злато. Курсират различни оценки за това каква е стойноста на откраднатото злато, но независимо от вариращата му цена, преобладават мненията, че по тогавашни цени става въпрос за една стойноост от над 600 милиона долара. Тя отговаря на много милярди, приравнено към днешните реалности.

Нацисткият златен грабеж е един добър урок, а и доказателство за ролята на златото като реални, истински пари. През 1940 годиинна, председателят на Райхсбанк в Берлин,  Функ е казал: “Що касае валутата, златото е безинтереснно за нас. Ние не се нуждаем от него за да поддържаме цените и заплатите, а за да изравняваме нашите разчетни салда“. Или да покриват своите външни покупки и задължения. За това се води и една мащабна, в крайна сметка, оказала се безсмислена война. А за негативното салдо, измерено в милиони човешки жертви никой не мисли.

Днес по подобен начин американсккият президент вижда, че има негативно салдо с една страна като Китай например, която произвежда по-бързо, по-ефективно и в безкрайно големи серии и за по-лесно, той „фризира“ салдото с високи вносни мита от 250 мрд. $, които няма да спрат до тук. А не вижда, че Америка от жажда за печалби сама се е деиндустриализирала. Ами това си е война. Но понеже в природата има и бумерангов ефект, не би бил далечен денят, в който големи китайски износители, биха погледнали към историята и биха казали: „Знаете ли какво, ние не приемаме вашия долар като платежно средство, я по-добре ни плащайте в злато“. И Китай много активно работи по увеличаване  на златните си резерви. Защото най-вероятно те са научили и още един важен урок от времето на Втората Световна Война.

И това е Операция „РИБА“. Понеже Англия е стара финансова и колониална династия, когато Хитлер вече напредва на Запад в Европа, през юли 1940, британското правителство предприема една мащабна, уникална операция по изваждане на националнното злато извън Острова,  на сигурно място.  И това е националната банка на Канада в Отава. На кораб са натоварени всички 1500 тона английско злато и в една разгоряла се военна обстановка по морета и океани, то бива прехвърлено през Атлантика с големи рискове… Ако пресметнем стойноста му по текущата цена от 33 520 $ за килограм, би могло да получим днешната му стойност.  Покупателната му сила по тогавашни цени е била колосална. Остава ни само да гадаем по степента на риска, поет в тази безпрецедентна операция по морското прехвърляне на най-голямото богатство в света в една пратка… Историята свидетелства, че само през май на същата 1940 година, в Атлантика са били потопени от германски подводници 100 плавателни търговски съда на Антантата и на неутрални страни! ? Но Англичаните са имали един добър урок и много горчив опит от 1917 година, през Първата Световна Война, когато германска подводница потапя край бреговете на Ирландия английския кораб SS Laurentic на път от Ливърпул за Халифакс, с 43 тона английско злато на борда. Логично е да си помислим, че такива крупни фалове, всемогъщитият финансов капитал, не би допуснал втори път…

По официални източници

23.09.2017

Kayser, bradva.bg

Коментари