Ако днес е страшно модерно мъжете да ходят с бради, то в миналото далеч не винаги окосмението на лицето се е ползвало с такава популярност. Разказваме…

В Древен Рим, например, мустаците са се презирали. Бръсненето е било задължителен елемент от хигиената на мъжа. Не е било трудно, защото изключително са държали на хигиената – бани и процедури
имало навсякъде.

Египтяните също не са се радвали на мустаци, виж, брадички и шантави прически – може, мустаци – апсурт.

Номадските племена били точно обратното. Доста разбираемо, защото от толкова пътуване кога да се бръсне човек. Печенеги и хуните са смятали мустаците за символ на мъжественото (колкото
по-големи, толкова по-бързо изплащаш ипотеката за коня).

През Средновековието най-влиятелните и богати мъже също ходят гладко обръснати. Достатъчно е да погледнеш, който и да е Средновековен портрет – мустаци няма.

„Мустакиадата“ започва да се насърчава от кралица Виктория в Англия и се започват какви ли не мустаци по-форма и дължина.

За да ги спасят от неудобството, което носи окосмението на викторианците им се предлагат какви ли не различни атрибути. Например, чашки и лъжици за мустакати. Всичко само, за да се запази лицевото
достойнство на мъжа.

През XX репутацията на мустаците започва да се скапва. Няма да обвиняваме в това Сталин, Хитлер и други мустакати тирани, но и да отричаме вината им също няма… Даже Чаплин не можа да оправи
нещата.

И ето неочаквано XXI век отново върна мустаците. Този път мустаците не са свързани с кисело зеле, жигула и живот в панелка, а с романтизма на викингите. Популярни започнаха да стават образите
на бруталния дървосекач, закачливия хипстър и прочие…