- На 25 Джон Д. Рокфелер контролирал една от най-големите рафинерии в САЩ
- На 31 вече притежавал най-голямата рафинерия в света!
- На 38 контролирал 90% от обработването на петрола в САЩ
- На 58, когато се пенсионирал, той вече бил най-богатия човек в Америка
- Преди да почине, Рокфелер станал най-богатия човек в света!
Какъв живот само…
За критиците Рокфелер е бил безмилостен и алчен капиталист, който несправедливо е мачкал конкурентите си, създавайки тотален монопол. За останалите той е бил бизнес гений (през живота си никога не е имал бизнес година, в която да не е на печалба, дори по време на рецесията), който улицетворява идеала за човека, който се е издигнал самостоятелно от нищото, превърнал се в най-големия филантроп в историята.
Всъщност, един от биографите на Рокфелер, Рон Черноу го описва много добре – “Рядко историята ражда такива противоречиви фигури като Рокфелер.
” Както заключава Черноу: “Добрата му страна е също толкова добра, колкото лоша е лошата му.”
За щастие не е необходимо да приемаме лошата му страна, за да се поучим от добрата му. Много от основните принципи използвани от този индустриален титан да изгради своята империя, могат да се приложат за постигане на успех във всяко друго начинание.
Днес ще се заровим именно в тези принципи, за да разберем какви са!
Принципът на Рокфелер: Бъди своя най-голям тиран
Ако имаше един единствен принцип, който обхваща целият път към успеха на Джон Д., то той може да се побере в рамките на следната максима:
По-скоро ще се превърна в своя собствен най-голям тиранин, отколкото някой друг да ме тиранизира.
Най-впечатляващото качество на Рокфелер било зловещия самоконтрол.
Той неуморно усъвършенствал своята воля, учил се да бъде господар на емоциите, желанията, дори на графика си, така че да може да насочи целият съзнателен импулс към целите си.
Поставя големи цели пред себе си, след което ги напада с дисциплина и делнична рутина.
Рокфелер добре разбира, че ако иска да бъде собствения си шеф, то първо трябва да се научи как да бъде шеф на себе си.
Ето как направил това:
Практика → Безмилостност → Устойчивост
Много хора не успяват да постигнат големи неща, защото им липсва концентрация – изкуството да фокусираш ума си върху нещо, което трябва да се направи в правилното време е да се изключиш от всичко останало.
Детството на Рокфелер не показвало с нищо бъдещото му мълниеносно издигане. Той е роден в Ню Йорк през 1839 г. Майка му е силно религиозна жена, докато баща му е продавач на змийска отрова, който изчезва от дома си в продължение на седмици, а понякога го нямало и с месеци, живеейки свой втори живот с тайното си второ семейство.
Рокфелер не били чак толкова бедни, но финансите им зависели основно от това кога ще се появи “Дяволския Бил” и колко пари ще донесе след завръщането си. Младият Джон израснал помагайки в семейната ферма, заедно с братята и сестрите си. Но той имал по-големи амбиции и искрено желаел да се издигне. Как щял да направи това все още не му било ясно.
В училище го смятали за глупав и бавно напредвал с учението.
Не правел никакво впечатление на съучениците си, които почти не го забелязвали. Същите те, след изкачването му на върха, ще се борят кой по напред да си припомня за него.
Един от тях споделя: “Нямам спомен Джон да се е изявявал в нищо…Нямаше нищо в него, което да предизвика внимание, най-малкото да си помисли, че ще се издигне толкова много.” И все пак същия този негов съученик прави следното допълнение: “Спомням си че той работи усилено над всичко, не говори много, но учеше за голямата индустрия.”
Точно тук можем да намерим и още една от тайните на успеха на Рокфелер: по собствените му думи, “докато не не станел брилянтен, бил просто надежден.”
Рокфелер целенасочено отпаднал от гимназията, за да опознае по-добре управлението. Записва се на 3 месечен бизнес курс в търговския колеж, където научава основите на счетоводството и банковото дело. Завършил го на едва 16 години, той бил готов да покори света.
Нетърпелив да избяга от орбитата на непочтения си баща и да стане самостоятелен мъж, разчитайки на себе си, младият Рокфелер напуска фермерската къща в щата Охайо, където семейството му се премества, за да започне живота си в Кливланд.
В желанието си да намери голямо и авторитетно място, където да има много възможности за обучение и развитие, той направил списък на търговците, банките и жп линиите с най-високи кредитни рейтинги. Всеки ден Рокфелер се изтупвал, обличал тъмен костюм, лъскал обувките си и обикалял из града, за да прави запитвания. “Във всяка фирма – пише Черноу, той искал да говори с човека с най-висок пост, което обикновено не било възможно. Тогава просто минавал направо на въпроса: “Разбирам от счетоводство и бих искал да си намеря работа.”
По това време пазарът на труда бил стегнат и отговорът обикновено бил Не!
И все пак младият Рокфелер изобщо не се отчаял. Връщането обратно в дома било немислимо. Когато списъкът му с фирми се изчерпал той просто започвал да ги минава повторно, някои дори потретил. Гледал на това търсене, точно както би гледал на работата си: “Работех всеки ден в моя бизнес – дейността по търсене на работа. Правех това всеки ден.”
От сутрин до късен следобед, шест дни в седмицата в продължение на шест седмици в горещото лято на Кливланд, от ходене по улиците краката на Джон ужасно много го болели, но той не спирал да търси. Накрая, на 26 септември 1855 г. чува заветните думи: “Ще ви дадем шанс”.
Малка фирма на име Hewitt & Tuttle спешно се нуждаела от помощник счетоводител.
Рокфелер започнал работа веднага.
Този ден той отбелязал с повече хъс от собствения си Рожден Ден.
От тук започнала и неговата най-голяма промяна.
Чрез фокусирането върху една-единствена цел, чрез търпение и постоянство, той получил малко преимущество в света на бизнеса, което щял да използва като трамплин за невероятното му изкачване от смирен счетоводител до корпоративен титан.
Развийте желязна увереност и сдържаност
Обичайното му отношение към хората беше с дълбока сдържаност, скрита под банални фрази и хумористични анекдоти. Той притежаваше изкуството да разговаря свободно с приятели и гости, но да разкрива много малко или нищо от собствените си най-съкровени мисли. – Ф. Т. Гейтс, съветник на Рокфелер
Като момче, майката на Джон го учи:
“Самоконтролът печели битката, която води до контрол на другите.” Той взема тази максима присърце, адаптира я към стереотипния корпоративен стил по това време, култивирайки властта не чрез сила и директни удари, а с тиха власт и сдържано поведение.
Като млад той се борил с гнева си и така се научил да го контролира, изпълвайки останалата част от живота му с изключителна хладнокръвие, оставяйки винаги невъзмутим, без значение от обстоятелствата. “Още като тинейджър – отбелязва Черноу, Рокфелер израства в условия на екстремна криза…Колкото по-възбудени ставаха другите, толкова по-спокоен ставаше той.
Такава позиция не била просто въпрос на лично предпочитание или черта от личността, а умишлена тактическа стратегия на овладяване на настроения, реакции и жестове, водещи до максимата му: “Успехът идва като държиш ушите си отворени и устата затворена.”
Точно това дава на Рокфелер несравнимо предимство. Когато имат работа със свои служители, без значение колко надолу в йерархията са те, той никога не губи самообладание, дори когато бива заливан с оплаквания. По този повод един работник си спомня:
Той винаги имаше под ръка едно приятелско кимване и добра дума за всеки. Имахме някои наистина трудни моменти в бизнеса, но никога не го видях да не е приятелски настроен и невъзмутим. Нищо не можеше да го развълнува.
Черноу отбелязва, че много от другите му подчинени потвърждават това описание за шефа си, споделяйки, че той никога не е повишавал глас или използвал жаргонни или обидни думи към тях. Такова поведение печели на Рокфелер отлични отзиви от служителите му, които гледат на него като справедлив и доброжелателен, освободен от дребнавия нрав и диктаторско излъчване.
Вярвайки, че има огромна сила в мълчанието, Рокфелер слушаше много повече, отколкото говореше при своите срещи с мъжете от върха на своето време, излъчвайки почти свръх естествено спокойствие и безкрайна увереност. Колкото по-тих е бил, толкова по-силно било присъствието му, все едно бил “имунизиран срещу дребнавите проблеми.
Един от директорите му припомня: “Виждал съм срещи на борда на директорите, в които група превъзбудени мъже крещят, обиждат се и се заплашват, докато г-н Рокфелер се държеше най-учтиво, продължавайки да доминира в стаята.”
Една от любимите истории за Рокфелер е за една емблематична за характера му среща, при която в кабинета му нахлува разярен изпълнителен директор, изнасяйки гневна тирада.
През това време Джон Д. завърта огромния си кожен стол на обратно и застава с гръб към бюрото и към ядосания мъж, докато то изстрелва словесния си огън.
След като тирадата приключва, Рокфелер обръща въртящия си стол към него и хладнокръвно му казва: “Не разбрах това, което казвате. Имате ли нещо против да го повторите?”
Партньорите и съперниците на Рокфелер считали за адски трудно да го разчетат – той е имал уникалната способност да поддържа желязно “покер” лице, което никой събеседник, новина или телеграма, не можели да издадат какво съдържат мислите му. Както отбелязва Черноу: “Неговата отдалеченост разочароваше противниците му, карайки ги да се боксират с призрак.”
Рокфелер просто не желаеше одобрението на другите, особено на тези, които не зачиташе.
Неговата стратегия, начинът му на говорене и отношение никога да не се обяснява, никога да не се оплаква, никога да не привлича вниманието може да се илюстрира накратко със следната история: Двама мъже се разхождали из имението на Рокфелер в неговата компания, спорейки как той трябва да отговори на своите критици. Джон Д. им посочил една гъсеница, която им се изпречелила на пътя и казал: “Виждате ли този червей? Ако го настъпя, ще привлека вниманието му! Ако го игнорирам, той ще изчезне.”
Внимавай с егото си!
Само глупаците могат да се хвалят единствено с парите си – Rockefeller
От този цитат може и да изглежда, че Рокфелер е бил горделив човек. Но това далеч не е така. През целия си живот той усърдно се учи да култивира смирението си.
От самото начало на кариерата си, много добре разбира начинът, по който властта и богатството могат да го доведат до високомерие, алчност и пошлост и затова умишлено се самообучава да не се ръководи от егото си. Докато гради успеха си от малък, той редовно си повтаря:
“Гордостта върви пред падението”.
Рокфелер вярва, че самоконтролът ще му помогне да държи вярната посока в живота.
Дори, когато се превръща в най-богатия човек в страната, Рокфелер не “дезертира” към по-високия статус. Вместо това той продължава да цени възможността да общува с хората смирено, още повече, че никога не губи връзката с обикновените хора.
Където и да отидеше той насърчаваше тези, които срещаше да разкажат повече за себе си, след което внимателно слушаше, това, което му казваха.
Заради честите си посещения на петролните полета той си печели прякора “Гъбата” заради начина, по който наблюдава и абсорбира цялата информация, разговаряйки не само с тези, които организират сондажите, но и с тези, които реално ги правят.
Рокфелер вярвал, че “Много по-важно е да се помни това, което другите хора имат да ви кажат, отколкото това, което сами вече знаете.”
По време на заседанията на Standart Oil Джон Д. стимулира всички да изкажат своето становище, преди да предложи своето. А след като го направи, много от идеите, които излага рамкира като предложения или въпроси. Вместо да се опитва едностранчиво да наложи волята си, той винаги казвал “ние”, а не “аз”, насърчавал компромиса и изисквал всички решения да се вземат в консенсус. Както Черноу отбелязва: “Далеч изнесен над своето его, чрез този стил на управление Рокфелер бил щастлив да делегира отговорности”.
Той обичал да управлява всяко ниво на компанията с леко докосване, оставяйки максимална автономия на всички свои колеги и подчинени. Дори във филантропията потискал дълбоко своето его. За разлика от много други благотворители, които искали името им да бъде изписано във всичко, за което са помогнали, Рокфелер предпочитал да бъде тих, невидим партньор в благотворителните проекти, които финансирал.
За да станеш богат, трябва да имаш цел, по-възвишена от богатството
Знам, че няма нищо по-презрително и жалко от човек, който посвещава всички часове, още от събуждането си до края на деня си, в правенето на пари само заради парите. – Джон Д. Рокфелер
Още от времето, когато бил млад мъж Рокфелер искал да стане богат и определено често бил задвижван от обикновената алчност. Но мотивацията му за изграждането на империя не почива единствено върху желанието му да бъде просто богат, а и върху удоволствията и целите извън територията на обикновеното придобиване на активи. Колкото на парите, той се е радвал и на идентичността, автономията и предизвикателствата, които му носели успеха.
В първата си работа като счетоводител той се трудел неуморно от сутрин до вечер, не само за да впечатли шефовете си, но и защото работата за него била възхитителна.
Докато другите намирали счетоводните книги за сухи и скучни, Джон Д. ги намирал за невероятно интересни. Той обичал да се рови в цифрите, да ги поставя в изправност и да търси грешки.
Във всичките позиции, които е земал винаги намирал по нещо ново, което да научи, нещо, което да подобрява. “Страстта в работата се поддържа от нещо по-голямо, отколкото е просто натрупването на пари.” През първата година от работата си като счетоводител заплатата му била много малка. Едвам му стигала за нормалните нужди. Въпреки това той отделял от нея около 6%, а понякога и повече от доходите си за благотворителност.
По това време бил само на 20 години. След това започнал да отделя по 10%.
Младият Рокфелер дарявал не само на църквата, но подпомагал и афроамериканците, което не било обичайно по онова време. Вече в по-напреднала възраст той финансира големи амбициозни предприятия, включително университети, медицински и изследователски институти, училища за чернокожи и здравни кампании по целия свят. По времето на смъртта си, той вече бил раздал за благотворителност повече от 540 милиона долара.
Парадоксално, богатството често идва като страничен продукт от преследването на други цели, а не от стремежа към него. Самото притежаване на цели, по-големи от натрупването на пари е част от това, което улеснява успеха на Рокфелер. Неговите по-високи стремежи насърчават дълбоката му мотивация и дългосрочна перспектива повече, отколкото късогледото гонене на незабавни резултати. Така той е бил в състояние да изгради нещо трайно.
Обърни внимание на детайлите
В личния си външен Рокфелер винаги се представя като добре поддържан и спретнато облечен мъж. Лицето му винаги е гладко избръснато, а обувките му били вечно лъснати.
Когато ставало дума за срещи, той бил религиозно точен, вярвайки, че “човек няма правото да отнеме времето на друг ненужно”.
Личната му рутина била точно разпределена между време за бизнес, семейство, вяра и хоби и се придържал стриктно към това. В бизнес сделките си той винаги плащал дълговете си и изпълнявал договорите навреме. При диктуването на писма към неговите секретари, той ще преработи едно писмо до 5-6 пъти, докато не почувства, че текста предава най-точно намеренията му. А към подписа, с който подписвал документите се отнасял като към истинско произведение на изкуството – подписвал се винаги внимателно и бавно.
Лявата ръка винаги знаела какво прави дясната. Затова и цялото му отношение, поведение и подготовка били като подигравка с конкурентите му, които нямали такива познания: “Много от тях не знаели кога вземали пари за дадена финансова операция, кога печелили или губели.”
Някои намират тази мания към детайлите за прекалено взискателна, но Рокфелер знаел, че малките неща можели да окажат голям и траен ефект.
Например, един ден, докато обикалял платформата за заваряване на варелите за керосин, той забелязал, че за заварката се използват 40 капки припой. Той поискал от ръководителят на обекта да запечатват варелите с 38 капки. В дългосрочен план това му спестило хиляди долари.
Живей пестеливо (дори, когато не е нужно)
Поглеждайки назад към факторите, които бележат успеха му, Рокфелер вярва, че най-важният е решението му стриктно да проследява всички разходи и спестявания! Още като младеж, Джон Д. внимателно следил финансите си в малък червен бележник, който наричал “Ledger A.”
След като бил вече на доста по-сериозна възраст той продължавал да пази този бележник в сейфа си като свещена реликва – като инструментът, който го бил научил да цени всеки долар или сто и така да повлияе на резултата в целия си живот.
По времето на работата си като помощник счетоводител в Кливланд, той трябвало да бъде сигурен, че доходите му изпреварвали разходите – това било въпрос на необходимост. Затова живеел спартански, колкото било възможно. Поглеждайки назад, той си спомня:
“Носех тънко палто и си мислех колко ли ще е удобно ако мога да си позволя по-дълъг и дебел “Ulster”. Носех обяда в джоба си, докато не забогатях. Дори тогава не спирах да се самообучавам на самоконтрол и въздържание.”
И макар, че настъпил момент, в който можел да си позволи почти всяко нещо, което може да влезе в графата разходи, Рокфелер продължавал да живее скромно.
Той купувал и строял големи къщи, но те винаги били сравнително скромни в сравнение с това, което би могъл да си позволи, това, което колегите му милионери строели за себе си.
Украсявал и декорил дома си, не за да впечатлява другите, а само себе си и семейството си, избирайки стил, в който нямало показност. Рокфелер обичал да живее по начин, който прикривал истинското му състояние.
Джон Д. поддържал пестеливите си навици през целия си живот.
Пестял от хартията за пакетите, които изпращал по пощата, изтощавал костюмите си докато не били толкова протъркани, че да не ставали за носене, изключвал газовите лампи през нощта на местата, които вече били осветени. Когато играел голф винаги използвал стари топки около зоните с пясък и вода, където можели и без това да се изгубят. Когато видел други използващи нови топки, той често възкликвал: “Трябва да са много богати, щом използват нови топки.”
По празници той и съпругата му си разменяли практични подаръци като химикалки или ръкавици. Рокфелер винаги бил нетърпелив да предаде тези свои пестеливи навици на четирите си деца, за които разбираемо се притеснявал да не се превърнат в разглезени възрастни.
В опит да се бори с това и да внуши на децата си благодарност за това, което вече имат, Рокфелер се опитвал да ги пази от алчната страна на богатството. Те никога не посещавали рафинерии и офиси на баща си. Вървейки по стъпките му, всяко от децата му било длъжно да има и да пази собствени счетоводни книги и трябвало да сами да печелят джобните си като ремонтирали из къщи разни неща, плевели градината, цепели дърва или се въздържали от яденето на бонбони. Носели скромни дрехи и получавали много малки подаръци.
Например, когато всички поискали да имат велосипеди, Рокфелер решил да им подари само едно колело за всички, за да се научат да споделят. Удивително, но децата на Рокфелер не са живели с много повече отколкото той е имал като дете. Така не само се опитал да придаде усещане за стойност на парите у децата си, но по-късно правел това и за внуците си.
Рокфелер не изповядвал принципите на пестеливостта само заради самата пестеливост.
В един момент, когато тя вече нямала практическа стойност за него, той продължил да държи на нея заради нещо по-важно: тя му служела като проверка на егото, непрекъснато ориентирано към богатството, като напомняне да не го приема за даденост, като признание за неговата потенциална преходност и като потвърждение, че то може да си отиде.
Продължавайки да бъде своя собствен тиранин, той гарантирал запазването на трона си!/kingsman.bg
