Покажи ми мъж с татуировка и аз ще ти покажа мъж с интересно минало. – Джек Лондон

Татуировки. Малко са формите на изкуство, които имат такава дълга история и още по-малко са формите, които събират около себе си такъв широк спектър от мнения. Възприемано от някои в качеството си на специфичен отличаващ знак, елемент на творческо самоизразяване, клеймо на престъпник, изкуството татуиране се явява обширна тема за обсъждане.

Повечето мъже така или иначе се замислят над това в даден момент от своя живот.

Макар повечето понятия свързани с татуировките да са субективни (стил, цвят, размер) , едно можем да кажем със сигурност: колкото по-информирани сте, толкова по-благоприятен опит и краен резултат ще получите.

Нека разгледаме това древно изкуство в дълбочина.

История на татуировките

„Няма нито една страна, от полярните региони на север до Нова Зеландия на юг, аборигени, които да не украсят тялото си с татуировки.“  – Чарлз Дарвин

Археологически изследвания по цял свят са доказали, че татуировката е една от най-старите форми на изкуство. Татуировки са се правели просто за красота, в качеството си на знак за принадлежност към висок статус и дори за защита.

Носени както от жителите на неолита, така и от полинезийските войни на народа Маори, завършвайки с мъжът, който стои пред вас на опашка в магазина, татуировките са станали вид изкуство, без културни граници. Много култури, като например населяващите територията на съвременна Шотландия – древните Пикти били известни със своите обичаи за нанасяне на татуировки. Но най-вече татуирането се асоциира с културата на полинезийските Маори, населяващи Нова Зеландия до идването на европейците.

Самият термин „тату” идва от полинезийската дума „татау” – „знак, рисунка”. Маори практикували две различни форми на пигментация на кожата, които е лесно да бъдат объркани – обикновена татуировка, която е позната на всички и отделен начин, който се казва „та-моко”.

За разлика от обикновения процес на татуиране, при който се внася в подкожната целулоза оцветяващ пигмент посредством игла, та-моко се нанася върху кожата с помощта на специално приспособление. В резултат върху кожата остават вдлъбнатини и се образува уникална текстура на местата, на които се нанася та-моко ( обикновено това са хълбоците, лицето и горната част на краката). Такива татуировки били познати в обществото Маори преди европейския период. Този, който нямал се считал за представител на по-нисък клас.

„Моряк без татуировка е като кораб без грог: не плава“ – Самюел О’Рейли, тату-майстор

Най-вероятно влиянието на културата Маори е довело до популяризирането на татуировките при моряците, които са актуални и днес. Моряците на капитан Кук постоянно били в търсене на артефакти и паметни сувенири.

А какъв по-добър начин да донесеш малко екзотика у дома, от това да получиш печат от онази култура, с която си се сблъскал? Татуировките плавно се смесили с волната култура и живот на моряците на борда на кораба, и тази традиция бързо се утвърдила сред тях.

С увеличаване на популярността сред тях татуировките започнали да придобиват свои уникални особености. В онова време, когато моряците и другите култури използвали татуси, за да показват своето положение в обществото, в тази художествена форма момчетата от корабите отбелязвали своите постижения в мореплаването и привличали успеха. Например, татуировката във вид на костенурка означавала, че морякът е преминал през Еквадор. Тату на пълно оборудван кораб – морякът е преодолял опасен участък около района на нос Хорн. Така популярната котва, идентифицира човек, който е преминал през Атлантическия океан.

Тату във вид на свиня на единия крак и петел на другия трябвало да помогне на моряка да не потъне по време на път (тези животни не могат да плуват).

Татуировките табу

В Япония през XIX век татуировките започнали да се асоциират с престъпността, били забранени със закон и притежавали такъв статус до средата на XX век.

Това било следствие от популярността на татуировките в редовете на якудза – организиран престъпен синдикат, членовете, на който могли лесно да се идентифицират по характерните татуировки, покриващи често цялото тяло и направени в традиционния японски стил тебори.

Тебори майсторите вместо татуировъчна машина използват специални дълги игли и своите умели ръце, което позволява да получат нужните оттенъци на цвета за сметка на по-плътно оцветяване на кожата. През това време докато популярността на татуировките в масовата култура значително се увеличила през последните няколко десетилетия, тази форма на изкуство остава табу за някой хора, които продължават да я асоциират с криминалната субкултура, затворническия начин на живот и други отблъскващи стереотипи.

Татуировките в наши дни са толкова разпространени, че днес можете да изброите на пръстите си хората от сферата на шоубизнеса или професионални спортисти, които нямат такива. Наличието на татус вече не се сравнява с онзи дух на бунтар, който бил присъщ на носещите ги преди. Независимо от това, че татуировката е станала много по-модерно и масово явление в съвременното общество, не трябва да тичаме към студио само защото всички наши приятели са си направили тату. Нека обърнем внимание на това, какво е необходимо да изясните, преди да решите да „легнете под иглата” и какво да очаквате от това.

Добре обмислете своето решение

Нека пропуснем баналната фраза „нали помниш, че това е завинаги…” от болшинството хора, с които си споделил желанието да си направиш тату.

Вече сте голямо момче и можете да вземете такова решение самостоятелно.

В най-лошия случай тази нелепа бодлива тел около бицепса ще ви напомня за това, че занапред трябва да се стараете да взимате по-обосновани и правилни решения.

Приемете този прост съвет: ако смятате да си направите татуировка, изберете необходимата форма и се убедете, че е оригинална и има личностен смисъл за вас, а след това отложете всичко това за година. Повярвайте, ще сте благодарни на себе си за това, че не сте направили татуировките, които така сте искали през пубертета.

Татуировката – това е извънвременен вид изкуство.

Добре обмислете къде точно върху вашето тяло искате да разположите татуировката.

Колкото и да се убеждавате в обратното в определен момент от живота си ще искате да скриете татуировката от очите на другите. Това може да бъде среща с бащата на вашето момиче, или важно интервю за работа, или нещо още по-неочаквано, което изисква да не я показвате.

Няколко пъти помислете за всичко и претеглете, особено ако искате да си направите татуировка на лицето като тази на Майк Тайсън, която няма да може да скриете с никакви дрехи.

Изберете правилния дизайн

Няма нищо по-лошо от шаблонни, банални татуировки.

Избягвайте всякакви каталози каквото и да ви коства това.

Това не е нещо повече от сборник с татуировки, които вече имат другите хора. Целта на нанасянето на татуировката се крие в себеизразяването.

Ако най-добрият начин да се себеизразите е някакъв стандартен дизайн от каталога, то е необходимо да отделите повече време за самоанализ, преди да отидете в студиото.

Ако татуировката ви ще символизира принадлежност към определено армейско подразделение, то няма нищо лошо в това да имате еднаква татуировка с другите военнослужещи.

Намерете добро студио и татуист

Дори не разглеждайте възможността да се сдобиете с татуировка, ако ще ви я прави някой студент в студио без добра репутация.

Не се учудвайте, ако след това някой непознат ви направи тату в мръсно мазе, което той нарича свой салон, а в последствие се сдобиете с хепатит С.

Добрият салон трябва да съблюдава някой санитарни норми с цел осигуряване на безопасност при извършване на процедурата. Например, тату-специалистът задължително трябва да е с ръкавици, а новият комплект игли трябва да е изваден от вакуумна опаковка директно пред вас.

Боите и другите материали, които са необходими също трябва да са нови.

Всички игли трябва да се обработят в автоклав – апарат за стерилизация под налягане до няколко атмосфери. Работната зона трябва да е отделена от магазина и след всеки сеанс трябва да се дезинфекцира.

Намирането на добър салон е само началото.

Не по-малко важно е да намерите добър тату-майстор, който ще осигури необходимото качество на татуировката. Не всички тату-майстори работят еднакво.

Повечето опитни майстори умеят да работят в няколко стила, но най-вероятно всеки от тях се специализира върху едно нещо, например фотореализъм.

Убедете се, че вашият човек разбира какво точно искате, и че той е в състояние да изобрази именно това в същия вид, в който си го представяте.

След това изяснете, колко ще струва всичко това. Ако искате качествена татуировка ще трябва да платите добре. В зависимост от размера и нивото на детайлизация процеса може да заеме от 30 минути до няколко многочасови сеанса.

Най-вероятно веднага ще ви кажат приблизителна цена, но в процеса на работа, особено с голяма татуировка, цената може да се промени. Помнете, че сте отишли при майстора, за да сътвори уникално произведение на изкуството за вас, затова бъдете готови да платите съответната сума. Татуировката не е това, за което трябва да се пазарите.

Добрите татуси са скъпи, а евтините не си струват.

Накрая разберете какво влиза в стойността. Влиза ли комплекта за грижа за татуировката или трябва да си го вземете отделно? Най-важното – изяснете включени ли са в стойността малките доработки. Става въпрос за това, че често, когато татуировката се възстанови, тя е малко бледа или се образува неравномерен оттенък. Ако такива доработки влизат в стойността, то това е гаранция за получаване на качествена татуировка.

Какво да очакваме от процеса

Като правило, преди да пристъпите към татуирането, тату-майсторът трябва в подробности да ви разкаже за предстоящата процедура. Ето кратко описание на това, с какво ще се сблъскате в процеса на нанасяне на татуировката: В началото майсторът може да нанесе на кожата ви временно тату с помощта на копирна хартия и термопринтер.

Това позволява да се убедите в точността на разположение и ъгъла, а и ще послужи на майстора за добър шаблон за предстоящата работа.

В началото се обработва контур с прилагането на специални контурни игли, споени в кръг и събрани в плътен лъч в края. От диаметъра на този лъч зависи дебелината на линията. Тази игла е най-тънката и покрива най-малка площ от повърхността, вследствие, на което предизвиква най-острата и неприятна болка, особено в чувствителните зони или близо до костта. След привършване на работата над контура майстора пристъпва към оцветяване.

В зависимост от стила на татуировката, майстора най-вероятно ще използва специални игли за оцветяване, които са припоени в един ред и са разположени паралелно помежду си. Това осигурява по-голям обхват на повърхността. След като оцвети татуировката може да се прилагат игли за туш, за да се достигне необходимия оттенък на отделни места.

Областта със завършената татуировката трябва леко да се измие с вода и сапун без търкане и след това да се покрие със суха стерилна превръзка.

Татуировката може да кърви по време или след процеса на нанасяне, така че не се плашете от следите кръв или боя, когато сваляте превръзката. В течение на следващите няколко дни ще трябва да нанасяте неголямо количество антибактериален крем върху татуса, за да избегнете инфекцията. Може да има зачервяване, раздразнение или неголям отток и това е съвсем нормално, но в случай на нещо по-сериозно се обърнете към лекар, без да отлагате.

Времето за възстановяване може да варира при различните хора, но във всички случаи се постарайте да не допускате попадането на пряка слънчева светлина и солена вода върху татуировката в продължение на две седмици./kingsman.bg