„Форест Гъмп“ (1994) – Уинстън Грум
Този филм е считан за съвременна класика, спечелил е 6 Оскара, на 18-то място е в класацията на IMDB за най-добри филми, донесъл е купища пари на компанията, а продажбите на книгата скочили до небето… Обаче от „Парамаунт“ се оказали големи тарикати и много стиснати. Не платили обещаните 3% на автора и дори се опитали да го излъжат, че всъщност са на загуба… Няма как да не им е бил ядосан. Освен това никой не го споменал в речта си при връчването на Оскарите. Авторът казал, че не е доволен от адаптацията, защото грубият език и част от сцените (секс сцените най-вече) били изрязани и за отмъщение не им дал да заснемат филм по продължението, което започва с думите „Никога на никого не позволявайте да филмира историята на живота ви“.
„Мери Попинз“ (1964) – Памела Травърз
Филмът печели 5 Оскара и на Запад е считан за една от детските класики, обаче… авторката не мисли така. Горката писателка плакала през по-голямата част от прожекцията на филма, а след това забранила на Дисни да направят продължение. Нейните корекции по сценария въобще не били взети предвид, а според нея строгата страна на Мери Попинз въобще не била отразена във филма.
„Сияние“ (1980) – Стивън Кинг
Книгите на Стивън Кинг са едни от най-филмираните, а този специално е смятан за филмов шедьовър. Въпреки всичко авторът не харесва версията на Стенли Кубрик и никак не се опитва да го прикрие: „Възхищавах се на Кубрик от много време и затова имах огромни очаквания за този проект, но бях силно разочарован от крайния резултат. Кубрик не е успял да пресъздаде истинската нечовешка злина на хотел „Панорама“. Вместо това е търсил зло в героите и е превърнал филма в семейна трагедия с леки свръхестествени оттенъци“. Освен това Кинг не е харесал и изпълнението на Джак Никълсън, тъй като е трябвало ясно да се подчертае, че главният герой не е бил луд преди да дойде в хотела, а актьорът го е представил като откачалка още от самото начало.
„Интервю с вампир“ (1994) – Ан Райс
Проблемът на Райс бил Том Круз… никак не го харесала! За нея това вече не бил нейният вампир Лестат. Въобще според нея изборът на актьор бил толкова странен, че ѝ е било непосилно да си представи как може филмът да се получи. Обаче се получил! Тя много харесала играта на Том Круз и според нея е свършил фантастична работа. Въпреки че преди това прекарала месеци в агитация на феновете си да го махнат от продукцията! И разказвала навсякъде по медиите, че Том Круз не става за тоя филм…
„Кралицата на прокълнатите“ (2002) – Ан Райс
Друга е работата с „Кралицата на прокълнатите“, авторката твърди, че филмът направо е „осакатил“ книгите ѝ, а в едно интервю дори казва: „Нека забравим филма. Това ще е най-доброто нещо, което можем да сторим – просто да го забравим. Не съм го гледала откакто излезе и не считам, че е базиран на книгите ми. Опитвам се да го изтрия от паметта си“.
„Соларис“ (1972)/(2002) – Станислав Лем
По първия филм авторът е работил с режисьора Андрей Тарковски 6 месеца, но накрая се изпокарали заради промените и допълненията по историята. Според Лем режисьорът се е отклонил твърде много от оригинала и не се е фокусирал върху моралните въпроси, които задава книгата. Вместо това по думите му историята се е превърнала в „Престъпление и наказание“ в космоса“. Колкото до втория филм… по лекарски съвет Станислав Лем не е гледал римейка.
„My Foolish Heart” (1949) – Дж. Д. Селинджър
Има причина „Спасителят в ръжта“ да не е филмиран и тя се казва „My Foolish Heart”, филмовата адаптация на една от кратките истории на Селинджър „Чичо Уигли от Кънектикът“. Авторът бил толкова покрусен от евтината любовна история, в която са превърнали книгата му, че се заклел повече никога творбите му да не бъдат съсипвани и осакатявани по такъв начин.
„Приказка без край“ (1984) – Михаел Енде
Това любимо филмче на много малчугани е доста мразено от автора на книгата. Той бил толкова недоволен и бесен от филмовата версия, че забранил да сложат името му в началните надписи. Според него адаптацията била толкова далеч от неговата книга, че поискал или продукцията да бъде спряна, или да променят заглавието. Но от компанията не направили нито едно от двете и той ги съдил, само че без успех.
