Тайните от Соца: Греховната любов на Вълко Червенков и Нели Карова СНИМКИ

В годините на соца никой не смееше дори да изрече на глас, че комунистическите вождове, обитаващи сградите на жълтите павета в София, са също хора като останалите със своите недостатъци. И също като останалите могат да изпитват и непочтени помисли и греховни страсти. Всъщност при тях като че ли са изразени в доста по-голяма степен от останалите.

Българските политици след 9 септември 1944 г.

, заели властта чрез кървав преврат, твърде скоро усещат вкуса на всевластието, всичко да им бъде позволено и никой да не може да упражнява върху тях контрол, да ги наказва и връща в правия път. И както се казва, някои от тях доста се поразпищолват, особено по тънката част и отношението си към партийните другарки, пише „Телеграф“.

Всеизвестно е влечението на Георги Димитров, героя от Лайпциг, към младите и засукани жени. Нещо, заради което той, както гласят слуховете, получавал упреци още от Сталин по време на престоя му в Москва.

Не остават много назад обаче и наследниците му на партийния трон. През 1950 г. за министър-председател е избран Вълко Червенков. Той е зет на Димитров, женен е за сестра му Елена и се приема като протеже на Вожда и негов наследник във властта.

Съпрузите Елена Димитрова и Вълко Червенков

Докато Димитров е жив, Червенков безропотно изпълнява ролята на негова марионетка. В това число и да поддържа един примерен брак със съпругата си.

След смъртта на Вожда и особено след като е избран за новия държавен глава, бай Вълко съвсем му отпуска края. Видимо започва да пренебрегва съпругата си, която по думите и на неговите партийни другари била студена и безчувствена жена, в чиято глава мислите и любовта към партията били изместили напълно любовта към съпруга и семейството.

Това до известна степен оневинява любовните забежки на съпруга й. Още повече като се вземе предвид, че в онзи период от живота си 50-годишният Вълко бил доста хубав мъж.

Затова и жените около него всячески опитвали да привлекат неговото внимание. А и самият той не показвал признаци, че от това му става неприятно. И някои от тях успяват не само да привлекат, но и да задържат вниманието му, при това за доста дълъг период от време.

Един ден Вълко Червенков решава да отиде на опера. За разлика от своя по-сетнешен наследник на партийния трон той обича изкуството, не пропуска в свободното си време да му се наслади. Музикалното представление, което избира да гледа, е „Евгений Онегин“ от Чайковски.

След спектакъла Червенков споделя, че е впечатлен от актрисата, пресъздала образа на Татяна, и иска да се запознае с нея. Тази актриса се казва Нели Карова и по това време вече не е в първа младост, а гони 40 години. Въпреки това обаче тя съчетава в себе си една естествена красота и природна интелигентност.

Няколко години по-рано тя вече е успяла да впечатли друг от партийните вождове, Васил Коларов. Това се случва в Париж, където по това време се изявява на сцената.

След като се запознава с певицата, Червенков започва редовно да посещава нейните представления. След едно от тях в антракта Вождът влиза в гримьорната на изпълнителката. Антрактът свършва, всички останали актьори са на сцената, но главната героиня я няма.

Никой, разбира се, не смее да отиде и да разбере защо тя не се появява. Кой би се осмелил да смути срещата й на четири очи с Червенков.

Накрая след близо два часа Вождът напуска гримьорната, а певицата излиза на сцената все едно нищо не се е случило. През 1950 г. Вълко Червенков чества 50-годишен юбилей. Сред многото поздравителни писма и телеграми получава писмо и от другарката Нели Карова.

Пожелания

„Рожденият ден на др. Вълко Червенков ни дава най-добър случай да му засвидетелстваме нашата гореща привързаност и да му пожелаем със свойствената му енергия, трудолюбие и държавническа прозорливост да продължи да води още дълги години нашата страна по димитровския път.“

След двучасовата среща в операта Нели Карова се сдобива със статут на прима. Избрана е за член на Националния съвет, на Софийския градски съвет на мира и за председател на учредения комитет на Софийската народна опера. Получава уникална възможност да пътува и да изнася концерти в градове в целия соцлагер.

Нели Карова в ролята на Таис в едноименната опера на Жул Масне.

Удостоена е и със званието народна артистка, а след това два пъти е лауреат и на престижната Димитровска награда I степен. Певицата получава постоянен достъп и до служебния кабинет на Първия на жълтите павета.

В отношението си към него тя редовно устройва грандиозни скандали на хората от охраната, когато те се опитват да й обяснят, че другарят Червенков е служебно ангажиран и ще се наложи тя да го почака известно време в приемната, докато срещата му приключи.

При един подобен случай през 1952 г., след като е принудена да чака повече от половин час, актрисата много се изнервя, започва да мери с крачки приемната и да хвърля унищожителни погледи към вратата на личния кабинет на Вожда.

В един момент вратата на кабинета се отваря и оттам излизат няколко млади жени. А след тях широко усмихнат и самият Червенков. Без да каже нито дума, стиснала здраво устните си, оперната прима му хвърля свиреп поглед, обръща се и напуска приемната, като затръшва вратата след себе си.

По време на цялото управление на Вълко Червенков Нели Карова е неговата фаворитка. И тя, разбира се, използва своето положение, за да облекчи положението и за материалното си благополучие. Но не само.

Тя откликва и на болката на обикновените хора от народа. При една от срещите Карова споделя с Първия предложението държавата да изгради един Дом за ветерани от културния фронт, чийто строеж още тогава е започнат в столичния квартал „Захарна фабрика“.

През целия период на близост с Вожда актрисата често се застъпва и за свои колеги, изпадали в немилост, подлежащи на уволнение или имащи жилищен или др. проблем за разрешаване. А Червенков пък е толкова под влиянието на своята фаворитка, че изпълнява нейните предложения или желания.

Промяна

Времената обаче се менят и в средата на 50-те години на ХХ век задухват други ветрове. През 1953 г. умира Сталин, а скоро след това новият съветски партиен и държавен лидер Никита Хрушчов подема темата за борба с култа към личността.

Това, разбира се, намира отзвук и в останалите соцстрани и най-вече в България. Избраният за държавен глава по времето на Сталин Червенков вече се оказва неудобен.

Въпросът е не дали, а кога Вълко ще бъде жертван и кой ще яхне гребена на вълната. Самият Червенков не е глупав и със сигурност е знаел какво ще му се случи, но едва ли изобщо е предполагал, че ударът ще му дойде оттам, откъдето най-малко е очаквал.

Грешка

При едно от посещенията си в СССР през юни 1955 г. Червенков прави фаталната грешка да вземе със себе си първия секретар на ЦК Тодор Живков. В Кремъл Червенков внезапно става обект на критики от страна на Живков и Югов, които са отправени в присъствието на самия Хрушчов.

Той е обвинен в разпространение и в поддържане на култа към личността на Сталин и на собствената си личност. Постъпката на обвинителите му се приема благосклонно от съветския диктатор, който без да се двоуми, дава зелена светлина за смяната му. След връщането в България Червенков е свален.

Никита Хрушчов громи култа към личността на Сталин и дава благословията си на Тодор Живков да изрита предшественика си Червенков от властта

Живков поема ръководството на партията, а Югов става министър-председател и поема ръководството на държавата. За да не бъде подмяната възприета от народа като много рязка, след детронирането му Червенков остава член на Политбюро и е избран за зам.-председател на Министерския съвет.

След това започва низвержението му. Той е понижен до нищо незначещата синекурна длъжност председател на Комитета по мирно използване на атомната енергия за мирни цели. През 1961 г. окончателно е махнат от Политбюро, а на следващата година е изключен и от БКП за антипартийна дейност.

Вълко Червенков (вдясно) така и не успява да усети какво му готви Тодор Живков

Отстраняването на Червенков от властта оказва сътресение и върху живота на актрисата и негова фаворитка. По времето, когато Живков и Югов нансят удара върху любимия й, Нели Карова е на специализация в Милано.

Тя правилно усеща какво се случва и какво може да я очаква в родината, хваща първия самолет и заминава за САЩ. Новината за заминаването й в бастиона на империализма е силен удар върху партийните другари, които побързват да я обявят за враг на партията и народа, американски шпионин и невъзвращенка в родината.

Носталгия

В Америка тя продължава да се занимава с класическа музика, създава и свое студио във Вашингтон. Така на хиляди километри разстояние от родината си фаворитката на Вълко Червенков прекарва 35 години до падането на режима на Тодор Живков.

Когато разбира за случилото се в родината, Карова възкликва с носталгия: „Как мечтая за една ваканция в София! Точно сега, пък дори и ако се налага да живея на палатка върху жълтите павета!“.

Уви, тя така и не успява да осъществи това последно свое желание и не успява да види отново родината си. След един бурен и драматичен живот Нели Карова напуска този свят на 17 декември 2003 г., само два дни преди да успее да навърши преклонната възраст от 92 години.