Здравейте, уважаеми читатели! Искам да ви разкажа една история за една дама от софийски произход (по нейни думи), с която имах възможност лично да се сблъскам, но с ръка на сърцето признавам, че дори за миг не съм изпитал удоволствие от нашия контакт. Става въпрос за собственичката на жилище, в което живееше мой приятел до преди половин година. Истории като тази, която ще прочетете, бях чувал до преди това само от преувеличените разкази на псевдоочевидци, за които „хазяи“ винаги е била лоша дума. Моят личен опит с подобни хора винаги е бил положителен, а не е като да не съм имал възможност да вляза в контакт с такива хора.
В живота си до момента съм сменил 4 жилища и винаги съм попадал на различни, но свестни хора, с които човек може да се разбере. Не на такава попадна приятелят ми при последната си квартира.
Въпросната жена живее в Канада, но отдава жилището си в софийския квартал „Дианабад“ под наем, посредством агенция. Любопитното е, че не целият апартамент се отдава, а отделните в него стаи, което всъщност не е кой знае какъв проблем. Теодор (така се казва моят човек) преди около година и няколко месеца се наложи да смени жилището си, защото старите му хазяи искали да ремонтират целия апартамент и отново да го отдадат под наем, но ремонтът бе планиран в рамките на месец и половина-два. Това принуди Теодор да си потърси ново жилище, както и стори. За негово щастие новият апартамент бе в съседен вход на стария, което улесни в пъти преместването на багажа. Ставаше въпрос именно за жилището, което коментираме сега.
Там посредством брокер се стига до писмена договорка за свободната стая и ползването на общите помещения – баня, тоалетна и кухня. Аз бях един от помощниците за преместването и със собствените си очи видях новото жилище. Доста приличен апартамент, но със своите забележки по паркета, дограмата и особено терасата. И все пак нищо, което да притесни новодомеца в дългосрочен план.
Там Теодор съжителстваше с още едно момиче, което живееше от известно време в съседната стая. Свита жена, с която човек дори не би могъл да влезе в конфликт, защото винаги предпочиташе да поддържа добрия тон със събеседниците си. Проблеми със съквартирантката никога не е имало. Нито за сметки, нито за гости, нито за каквото и да било друго.
Всичко до тук е добре, но хазяйката един ден решава да се завърне в България, което става преди 5-6 месеца, за да нагледа жилището си и да обяви, че ще прави освежаване. Оказва се, че планът на жената е коренно различен и ползва идеята си за лек ремонт, за да влезе в пряк конфликт с Теодор, който винаги се е славел като човек, с когото не можеш да се подиграваш. Той винаги е бил максимално коректен и е държал от другата страна да се случва същото, но при скандал, в който собственичката на жилището му заявява, че той няма право да кани никого в наетото от него помещение и че състоянието на апартамента е погромно, той не сдържа нервите си и ѝ заявява, че няма точка в закона или договора, която да го възпрепятства той да си кани гости, а жилището не е претърпяло и сантиметър щета след неговото нанасяне. По самия смисъл на договора той е длъжен да стопанисва жилището и да разполага с него, както сметне за добре при условие, че запазва експлоатативния му вид и не го отдава под наем на трети лица.
Законовата информираност вбесява въпросната и започва да използва нападки по адрес на хигиената и отношението на Теодор със съседите. За жалост аз трябваше да стана повод, а и свидетел на разговора им. Спокойно мога да свидетелствам, че нито една от думите на хазяйката не бяха истина, защото съм имал възможност да разговарям в непринуден разговор със съседите, у които сме гостували, както и те у наетото жилище от Теодор. А хигиената дори не желая да коментирам, тъй като съм делял една вилица и чиния с този човек.
Но нека не навлизаме повече в личните разкази, а преминем направо към проблема. На раздяла хазяйката е длъжна да плати останалите сметки за жилището от оставения депозит от наемателите и да върне разликата с предоставени за това касови бележки, но до такова нещо не се стига. В крайна сметка Теодор е „изпържен“ с 250 лева и писмо (да, истинско хартиено писмо!), в което собственичката на жилището решава да изрази емоциите си по негов адрес.
Предлагам ви сега да го прочетете с едно уточнение. Теодор е труден характер, но и човек, с който може да се говори и води спор, стига насреща да има силни аргументи подкрепящи дадена теза. Оставям на вас да решите на чия страна бихте застанали, когато прочетете листовете, които прилежно прилагам към този материал.
Автор: Десислав Янкулов
