Не знам как да започна и от къде, защото ще излезе, че лъжа. Рискувам да ми се обидят, ако използвам имена, та затова ще ви представя нещата от първо лице, но вие си знайте, че не аз съм главния герой в тази история, а един мой приятел. Макар, че едва ли ще ми повярвате и на това. Е, всеки има право да мисли, каквото реши.

Това няма да отнеме от хумора на изминалата вечер, в която за пръв път у дома акостираха две проститутки.

Всичко започна, когато в едно заведение в София се напих на куче, а хормоните ми забушуваха, като котлето на парен локомотив. Ебеше ми се, та две не виждах! Някъде около 3:30 сутринта реших, че сега е моментът да си поръчам платена любовница, защото в състоянието, в което бях, беше абсурд да се прибера с някое нормално момиче.

Влизам в един популярен сайт за подобни услуги, за който всички знаят, само не и МВР-то. Добре, че! Ровя се, да намеря някоя засвета и макар и трудно достигам до жената, с която ще спя тази вечер… Добре, де. Жената, която ще чукам тази вечер. Звъня… Тя вдига… Питам: „Работиш ли?“ Тя: „Да.“ Тогава освен настроението, започна да ми се вдига и нещо друго.

Разговорът ни протича по следния начин:

• На адреси ходиш ли?
  • Ходя, няма проблем.
• Ела еди-къде-си. След колко време можеш да си там?
  • След 20-30 минути. (Тук го претупах малко, защото трябваше 20 пъти да повторя адреса, докато най-накрая бавноразвиващата ме разбере.)
• Добре. Идвай.
  • Да знаеш, че имам и сестра.
• Хубавата ли е?
  • Да, бе!
• Като теб ли?
  • И по-хубава, дори.
• Ама, ако е гадна, да знаеш, че ще я върна.
  • Няма проблеми.

И така вече се запътих към вкъщи с очакването, че тази вечер сексът в квартирата няма повече да е мираж. Качих се, за да оправя ложето и да сменя дрехите с нещо по-удобно, че да може да не ме е яд, ако се наложи да скъсам нещо. Звъни ми курвата и вика: „Слизай.“ Слизам аз, отивам на улицата и там ме чака някаква кола, от която излизат три жени. И като казвам жени, разбирайте циганки от Факултета. В телата бяха ОК, но в лицата бяха удряни сякаш с бокс или правени на развален струг.

• С теб ли говорих? – сочейки едната, която в алкохолизираното ми състояние приличаше на нещо.
  • Не. С нея. – измества ми погледна към другата колежка.
• Ами тя е много гадна. Ми третата каква е? И тя е бая утрепана. Искам само теб. – казвам, сочейки първата.
  • Е, стига, де. Нали обеща, че ни искаш две. За 160 лева сме твои за един час.
• Давам 130 за двете. Имаме ли сделка?
  • Ааа, не! 80 за едната, 80 за другата и таксито ти излиза без пари. Иначе 100 лева за едната.

Може да съм пиян, ама на парите си правя сметка, ако ще да се давя в лигите си. Кандисвам на една и ѝ показвам на къде сме. Но „сестра ѝ“ иска да я пази, че на адреси не можело сама да се качва, да нямало някой друг горе и да сме я натиснели. Викам ѝ, че няма проблем. Ако иска даже може да гледа, пък, ако ѝ е кеф, и да се включи, но аз повече от 130 лева нямам. Успокояват ме, че само щяла да я пази пред вратата и се качваме в асансьора. Питам ги как се казват и тази, дето ще работим с нея, ми вика: „Защо?!“ Как така, защо… „Не мога ли да знам името на жената, която ще чукам?!“ – отговарям ѝ троснато. Другата я успокоява и ѝ казва, че няма проблем. Моята се казва Галя, а другата Гергана.

Влизаме в апартамента и си поглеждам часовника. Показва 4:03. Бърза сметка показва, че поне до 5:00 ще я правя, каквото си искам и ще ми казва, че го обича повече от хляба. Залавям се аз да я карам да си заслужи парите, ама нещо не е както трябва. Не, не! Онази ми работа сочи в небето от почти час насам. Не ме е предал юнакът. Лошото е, че курвата долна лежи по гръб и вместо да ми прави густо, седнала да ми се жалва, представяш ли си – „Ох-мох! Боли ме, бе! Много ти е голям! По-леко. Стига, бе. Ох! Много ти е голям! Много ти е голям!“ Да умра, ако лъжа! И все пак на това му се казва пирова победа. Проститутка да ми каже, че онази ми работа е много голяма… не съм и мечтал за такова нещо. Но от друга страна, такова мрънкате може да ти убие тотално кефа. Не стига, че мързелива и ми се проснала, като жаба в блато, ами и не ѝ спря шибаната уста!

Както и да е. Някак свършвам след трийсетина минути и онази става и започва да се облича, представи си! Показвам се аз на вратата, за да отправя устната си жалба към „сестрата“ и онази почва също да ме реди. „Какво искаш повече?! Нали си свършил. Работа друга ни чака.“ и разни такива тъпотии. Пиян, трезвен, аз си знам правата и започва лют скандал и картинка, която трудно може да се опише, но ще опитам. Гоня ги из апартамента, настоявайки, че не съм доволен и че това е най-гадният секс в живота ми, за който на всичкото отгоре и пари съм дал. Държах да ми върнат част от сумата, защото на всички ни е ясно, че тарифата за половин час не е като за един. Ама къде се е чуло и видяло, братко, курва пари да връща…

По някакъв начин ги убеждавам, че искам да говоря със сводника по телефона, за да изразя недоволството си. Дава ми едната телефона, където вече онзи ме чака. Сценката се развива пред входната врата в 5 без нещо сутринта, докато съседите сладко си спинкат. Осъзнавам се в един момент, че дори съм забравил да се прикрия малко поне и съм се подал облечен само по напълнен презерватив. Ама това не ме спира да го наредя онзи по телефона, че неговата за нищо не става и изразявам пълното си неудовлетворение. Бавно, но сигурно започнах да осъзнавам, че няма как да си върна и лев от зле похарчените пари. Затварям му телефона, връщам ѝ го на едната и в гнева си отварям вратата на асансьора, изритах ги двете вътре, изпсувах ги, като овчар, каращ стадото да пресича магистралата и това беше.

Първата ми нощ с две проститутки се оказа епичен провал! Провал, който днес ви разказвам с насмешка и една идея поизпразнен джоб. На следващия ден се опомних от махмурлука и все още не изхвърления презерватив, който стоеше гордо върху мен, сякаш бе медал на срама. Влязох в банята, за да отмия поне част от неприятното чувство и се замислих. Защо пък да не разкажа на хората за една от най-забавните ми истории за годината? Е, бързо си отговорих на този риторичен въпрос и ето, че днес ви споделям как мина за мен нощта на петък срещу събота.

Автор: Десислав Янкулов