Хората могат да общуват помежду си не само чрез думи, а и посредством различни жестове, които допълват комуникацията в различни ситуации и спомагат отделни личности да споделят и изразяват своите мисли и чувства с различни емоционални нюанси.

 

Според  Scientific American обаче вече има успешни опити в създаването на технология, при която прякото свързване на чипове, които да отчитат дейността на човешкия мозък ще замести езика като средство за комуникация. За какво точно става дума?

 

Оказва се, че  има начин да се предаде електрическата активност на човешкия мозък в процеса на комуникация. Това става под формата на магнитни сигнали и може да послужи за предаване на инструкции за изпъление на задача от един човек на друг.

 

Ако подобно откритие се реализира, това би означавало създаването на ново средство за комуникация, но дали то няма да застраши човешката идентичност и самостоятелност при вземането на решения? Как ще се отрази това на правенето на избори, което е една от най-важните характеристики на личността?

 

Директната комуникация между два мозъка е обект на интерес от много години. В своята книга „Отвъд границите“ един от лидерите в тази област, Мигел Николелис, описа сливането на човешката мозъчна дейност като бъдещето на човечеството, като следващият етап в еволюцията на нашия вид.

 

Той вече е направил проучване, в което е свързал мозъците на няколко плъха, използвайки сложни имплантирани електроди, известни като brain-to-brain интерфейс. Николелис и неговите съавтори описват това постижение като първия „органичен компютър“ от живи мозъци, свързани заедно, като много микропроцесори. Животните в тази мрежа се научили да синхронизират електрическата активност на нервните си клетки в същата степен като тези в един мозък.

 

Ако този опит се приложи при хората, това може да им даде възможност да комуникират без езикови бариери. Може ли тогава такава мрежа да бъде по-бърз, по-ефективен и по-интелигентен начин за съвместна работа?

 

Наскоро беше проведен опит от учените, в който мозъчната дейност на няколко хора беше свързана в мрежа. Трима души, седящи в отделни стаи, си сътрудничиха за правилното ориентиране и завършване на видеоигра, като целта е поставяне на блок на правилното място. Двама от тези хора са действали като  „изпращачи“ на информацията, а третият човек бил „получател“, който не виждал  нищо и не знаел какво да прави, така че трябвало да разчита на инструкциите, изпратени от изпращачите.

 

Двамата изпращачи били оборудвани с електроенцефалографи (ЕЕГ), които записват електрическата активност на мозъка им. Изпращачите успяват да видят ориентацията на блока и решават дали да сигнализират на приемника, че трябва да го завърти. Те се съсредоточват върху светлина, която мига с висока честота, за да предадат инструкцията за въртене или се фокусират върху едно мигане с ниска честота, за да сигнализира да не го прави.

 

Разликите в мигащите честоти предизвикали различни мозъчни отговори в изпращачите, които били заснети от ЕЕГ-тата и изпратени чрез компютърен интерфейс до приемника. Ако подател сигнализира, че блокът трябва да се завърти, към приемника се подава магнитен импулс с помощта на устройство за транскраниална магнитна стимулация (TMS).

 

Този магнитен импулс предизвиквал светкавица (фосфен) във визуалното поле на приемника като знак за завъртане на блока. Липсата на сигнал в рамките на определен период от време означавал, че блокът не трябва да се завърта.

 

След като бил събрал инструкции и от двамата изпращачи, получателят трябвало да реши дали да завърти блока. Подобно на изпращачите, приемникът бил оборудван с ЕЕГ, за да сигнализира обратно на компютъра за избора си. След като приемникът взел решение за ориентацията на блока, играта приключила и резултатите били дадени на тримата участници. Това дало възможност на изпращачите да оценят действията на получателя, а получателят да прецени точността на всеки подател, а след това отборът получил втори шанс да подобри представянето си.

 

Общо пет групи лица били тествани с помощта на тази мрежа, наречена „BrainNet“, а средните резултати били 80 % точност при изпълнение на задачата.

 

Изследователите посочват, че броят на хората, чийто мозъци  могат да бъдат свързани в мрежа, по същество е неограничен ,но това е първият опит, в който мозъците на множество хора са били свързани по напълно неинвазивен начин. Информацията, която се предава обаче на този етап е съвсем опростена и се свежда до използването на бинарна инструкция „да или не“. Възможно ли е технологията да се развие?

 

Авторите предлагат трансферът на информация, при който се използва неинвазивни подходи, да бъде подобрен чрез едновременно изобразяване на мозъчната активност, използвайки функционално магнитно-резонансно изображение (fMRI), за да се увеличи информацията, която изпращачът може да предаде.

 

Функционалното магнитно-резонансно изображение (fMRI) обаче не е проста процедура и би увеличила сложността на и без това сложния подход за споделяне на информация. Затова, в помощ на проекта изследователите предлагат TMS да може да се доставя по фокусиран начин до специфични мозъчни региони, за да се осъзнае конкретно семантично съдържание в мозъка на приемника.

 

Междувременно технологиите, които разчитат на инвазивно (с помощта на имплантирани в мозъка чипове) взаимодействие между отделни мозъци се развиват бързо. Наскоро Елон Мъск представи проект за принципно нов интерфейс, свързващ директно човешкия мозък с машината. Според него, ако човечеството не влезе в симбиоза с изкуствения интелект, рискува да изостане безнадеждно зад него.

 

Макар и впечатляващи по обхват и изтънченост, тези усилия са на заден план засега поради плановете на правителството на САЩ. Американската правителствената агенция за иновации в технологиите DARPA (The Defense Advanced Research Projects Agency) полага усилия за разработване на имплантируем невронен интерфейс, способен да ангажира едновременно един милион нервни клетки. Въпреки че тези технологии не се разработват специално за взаимодействие между мозък и мозък, не е трудно да си представим, че те биха могли да бъдат използвани и за такива цели.

 

Технологиите за директна инвазивна brain-to-brain комуникация обаче, без значение дали използват инвазивни или неинвазивни методи, все още предизвиква етични опасения, най-вече защото свързаните технологии напредват бързо и не е ясно какви са гаранциите за един „подател“, че записът на ифнормация от мозъка му няма да бъде извлечена и използвана против желанието му.

 

Например, може ли  записът на мозъка от подател да съдържа информация, която някой ден може да бъде извлечена и да наруши поверителността на този човек? Обезпокоително, че технологията за инвазивна brain-to-brain комуникация прави записи на поверителна информация, което вече е компрометиране на поверителността на живота на личността.

 

Да не забравяме, че при комуникация чрез човешки езици, има нюанси в речта, които носят послания без да са изказани, които именно по тази причина са по-ценни за човешките избори, отколкото онова, което е останало неизказано.

 

Изобщо, мислите, скрити в ума, са сърцевината на индивидуалната автономия, така че каквото и да ни обещават като ползи от „сливането“ на човешката физиология с компютърни елементи, цената на това удобство може да е повече във вреда на човешката психика и индивидуалност, отколкото излгежда сега.

 

Вижте 6 изненадващи факта за човешкият мозък