Черната супа – едно спартанско ястие

Чудили ли сте се някога с какво са се хранели велики спартански мъже. Спарта била военизиран полис и целият живот на спартанците бил посветен в името на войната. Спартанските закони били изключително сурови, нямало нищо излишно, както в жилищата им, така и в храната им. За да не привикват спартанците към вкусната домашна храна, те трябвало да се хранят само в общи столови, наричани „систии“.

Всеки член на такива систии носел необходими продукти, след което те били изсипвани в общ котел и всички сядали да се хранят заедно. Тази система на хранене била измислена и въведена от цар Ликург. Той я въвел, за да се поддържа равенството сред гражданите, както и по-лесно да се контролира техния живот. Ястията в общите столови не позволявали на спартанците да развият чувства към лукса. Систиите се състояли от десетина души и по привидно приятелските отношения всеки следял другите – било забранено да идваш в столовата нахранен. Съседите по маса внимателно наблюдавали за това кой как се храни и осмивали тези, на които не им бил по вкуса грубата и отвратителна храна.

HunterskillingaboarLaconiancup555BC

Най-популярната храна в Спарта била „черната супа“. Тя се приготвяла от оцет, сол и свинска кръв. Независимо от това, че била много питателна, вкусът ú бил просто отвратителен и яденето ú било истинско изпитание. И в делници, и в празници изборът бил един и същ: тежка храна, без никакви излишества. Спартанците смятали, че давайки такава храна, която едва засищила глада, ще направи войниците по-подготвени за евентуална война. Те вярвали,   че оскъдната храна калява младежите, прави ги по-корави и издръжливи, по-красиви и здрави. Когато идвало време за битки и сражения, спартанците обличали най-хубавите си дрехи и с музика и песни влизали в бой. За тях войната била истински празник.

Популярна е историята как една спартанска майка преди битка подала щита на сина си и му казала на: „С него или върху него!“ Това значело, че синът ú трябвало да се върне като победител (с щита си) или като загинал герой (върху щита си). Но в никакъв случай като избягал от сражението – без щита си.

 Greek