В последно време винаги чуваме една и съща сентенция, за която благодарим на Митко Павлов, който всяка сутрин казва едно и също нещо „Да си мъж е трудно, много се отказаха!“. Тази реплика би могла да накара всеки с по-сериозно съдържание в панталоните да се усмихне, защото силният пол никога не е открил розовата страна на живота и най-често се опитва да оцелее по всеки възможен начин. Мъжът е житейско изпитание, където постоянно се борят моралът, материализмът, гордостта и честта. Всеки вече е успял да разбере, че върви по острието на перфектен бръснач и само една стъпка е достатъчна, за да осъзнае, че пропадането надолу може да се случи за секунди.
Историята на средностатистическия мъж би трябвало да бъде известна за абсолютно всеки, който е осъзнал, че животът не винаги е розов и покоряването на света няма да се случи за една вечер.
Всеки един от нас осъзнава, че работата ще го преследва до края на живота му. Осъзнавайки фактите, смеем да твърдим, че „сладката пенсия“ изобщо не е опция и бихме предпочели да се трудим до последния дъх, отколкото да се превръщаме в тежест. Успокояваме се със здравната система, която спокойно ще помогне за освобождаването от подобни притеснения. Точно тук трябва да зададем и онзи правилен въпрос: ще бачкаш или ще учиш? Поне 80% биха отговорили, че ще правят и двете, защото само едното е почти невъзможно.
Детството приключва към 12-годишна възраст, когато осъзнавате, че трябва да помагате на родителското тяло, а и изобщо не се оплаквате, защото най-накрая навлизате в една по-нова материя. Съчетавате училището с работата и се надявате, че всичко ще бъде много по-добре, отколкото си мислите. На 15-годишна възраст вече сте разбрали истината за живота – заплатата никога не стига, но ще получавате повишението, което няма да ви позволи да напускате, защото сте по-зависими от Чарли Шийн.
На 18-годишна възраст е много възможно да прекарате балната вечер като нощна смяна на работното място, проклинайки цялата вселена, че не сте могли да броите до 12 и евентуално да отбележите с най-красивата девойка на бала. Подготвяте се за студентството и продължавате да вярвате, че точно там нещата ще се оправят. След четири години разочарования, вие най-накрая откривате първата си платена работа и вътрешно сте щастливи, че няма да се занимавате с ордата смахнати професори, които са могли да пропилеят толкова ценно време от живота ви. Ако се чувствате по-глупави, значи образованието е успяло да си свърши работата. Сега сте готови да покорявате фирмената стълба на йерархията и се надявате, че тук връзките няма да бъдат основен мотив за вашето повишение. Това е вашият първи ден от живота ви като независим.
Всичко хубаво има край и решавате да извършите най-голямата глупост на живота си – да се влюбите. Житейската мисия на мъжа е да открие вярна и красива жена, която ще задоволява сексуалните нужди. Хубавият живот с нея може да трае една седмица, а може да продължи и цял живот, всичко зависи от самите вас, а отчасти може да се влияе и от доходите ви. В един момент ще дойдат децата и ще ви натоварят с малко повече отговорности, изисквайки от вас моралния дълг на възпитанието. Вие ще трябва да им обясните много ясно защо не трябва да смесват алкохолите, защо пушенето не е толкова полезно и още куп други чудеса, докато майка му ще се грижи да е нахранен и завит.
Не се притеснявайте, ако внезапно обикнете религията, защото често ще осъзнавате чувството на разпънатия на кръст. Свободното ви време би могло да е по-ценно от злато, а и в повечето случаи ще мислите за нови начини за печелене на пари, издържане на фамилията и подобряване на личността, следователно ще се захванете с второто висше образование, някой друг курс за допълнителни умения и всичко останало. Към 50-те и 60-те години ще бъдете достатъчно болни, но все пак ангажирани с професията си и ще се надявате, че при евентуалните заболявания ще се срещнете само с патолога, защото нямате особени нерви да преминавате през всички здравни институции. В най-кратко резюме, това ще е вашето основно занимание.
Какво ще прави жената? Спокойно, ще представим и тази теория.
Още в началото на нейното съществуване, тази дама осъзнава, че трябва да намери своя принц. Всички приказки, детски филмчета и дори истории ще се базират около спасението на принца – гарант за пълната женска свобода. Младите дами ще мечтаят за белия кон, принцът с коремни мускули и приходи като на Доналд Тръмп, ала нека кажем, че все още са малки, следователно ще се задоволяват само с половината кралство. Какво се изисква от принцесата? Най-често трябва да роди деца и да остави наследници за кралството. Колко години са минали от историите на братя Грим, а ситуацията изобщо не се променя, ако изключим факта, че йерархията се промени.
След детството идва време за училище, което все по-често не е задължително за някои дами, които най-накрая са открили своята истинска сила – красотата. Ако вярваме на Ещер Вилар, красивата жена може да бъде с интелект на шимпанзе и пак ще получава повече от интелигентния мъж. Изобщо не желаем да коментираме равенството на половете. Всяка млада жена осъзнава, че с визията си може да изкарва повече, отколкото във всеки офис, работейки като сервитьорка с дълги крака, къса пола и дълбоко деколте. Нейният месечен доход ще бъде по-голям, отколкото може да взима целия офис и дори не се опитваме да броим евентуалните по-похотливи закачки с клиентите. В този специален период, жената е осъзнала своята истинска сила, хвърлила е стръвта и търси своята богата и заможна жертва, която би могла да осигури охолен живот.
Основната й мисия ще е да бъде добра домакиня, което изобщо не е трудно, след като мъжът не спира да изобретява устройства като пералната машина, микровълновата фурна, автоматичната роботизирана прахосмукачка и дори дава пари за домашната прислужница. Последната мисия, която остава е да роди деца, с които да се гарантира, че замъкът ще бъде разделен, ако мъжът направи една грешна стъпка. Откриването на достатъчно заможен приемник е и финалният щрих на еволюционното ниво на домакинята. Вилар вярва във своята теория, заявявайки смело, че жената щеше да бъде принудена да търси начини за подобряване на живота си и би ангажирала времето си с търсенето на решения, които да подпомагат общата социалната среда, ала липсата на принуда й позволява да се наслади на един по-розов живот с турски сериали и евентуални разходки до мола с децата.
И най-забавното е, че това я превръща в истински герой, защото това е налагащата се женска литература – на невинното момиче, което открива богатия; на дръзката футболна съпруга, която трябва да се усмихва и да не припада от леки наркотици на приема. Наложеният паразитен модел гарантира на един мъж само магарешкото щастие – да бъдеш доволен от факта, че носиш толкова чували на гърба си, докато някой друг използва камшика за навигиране.
Какъв точно трябва да бъде отговорът в тази ситуация? Мъжете са играчи, защото са успели да опитат от онази женска красота, без да се налага да плащат главоломни сметки, докато жената получава негативната слава, употребявайки един доста порочен житейски модел за получаване на всичко с усилията на нищо.
