Секс-работничка разказва за най-странните си клиенти

Разказът, който ви предстои да прочетете, е на бивша фея на любовта, която за разлика от всеобщото мнение за проститутките, е избрала сама да започне с това и сама да спре. Тя е от най-рисковата група проститутки, които са водени от наркотиците и социопатията, за да изберат подобна професия и същевременно е една от малкото, успели да се измъкнат от подобна черна дупка. Името ѝ не е известно, което поставя в известна степен историите ѝ под съмнение, но, ако допуснем, че са истина, ще прочетем някои доста интересни преживявания от трудовите ѝ годините, в които е доставяла удоволствие на мъже за пари. Ето ги и тях:

  • „Първият ми път бе в една събота вечер, когато един мъж ме хареса, заради високите ми черни кожени обувки.

    Отидохме във вестибюла ми, а той започна да ми лиже ботушите. След по-малко от минута ми даде пари и си тръгна. Едва успях да видя лицето му.“
  • „Имаше един мъж, който идваше в съботните сутрини с гевреци и пушена сьомга. Той приготвяше закуска, която изяждахме, след като правехме секс.“
  • „Ходех при един тип с хубава къща, който изглеждаше и, че има нормална съпруга, но искаше от мен да си слагам дилдо и да му казвам, колко е тесен.“
  • „Имаше един, който бе издълбал дупка в стената, за да може приятелите му да гледат, докато го обслужвам. Липсваха му и няколко пръста… Той е един от онези типове, заради които пресичаш от другата страна на улицата.“
  • „Един пък веднъж ме взе със себе си на работното си пътуване чак до Калифорния. Така и не разбрах, защо. Не ме е докоснал, въпреки че спахме в едно легло.“
  • „Много мъже са ми казвали, че, ако са били момичета, са щели да правят точно това, което аз правя в момента.“
  • „Повечето мъже, с които съм работела, са по-мили, отколкото онези, с които съм излизала. Това е може би, защото изпитват уважение към някого, който изкарва на час повече от тях, а може би е, защото успехът им е сигурен и няма нужда да застават отбранително.“
  • „Понякога си мисля, че дадени мъже предпочитат да си платят, за да не се чувстват виновни, че просто си лежат там, докато някой друг върши работата без да искат да връщат услугата.“
  • „Един тип от редовните ми клиенти е собственик на железария, където понякога го правехме. Той ми плащаше всяка седмица, без значение дали работехме или не. Той го наричаше „издръжката ми“. Някак необясним е бащинския му маниер, имайки предвид, какви ги върши.“
  • „Друг от редовните ми клиенти е голям играч на стоковата борса. Чувала съм, че е много богат, но той не плаща повече от всички останали. Всъщност, дори плаща по-малко, защото винаги настоява да се срещаме в евтини хотели, които после удържаше от моята цена.“
  • „Избягвам груповите изпълнения, защото се превръщат в изнасилвания. Можеш да контролираш ситуация един на един, но мъжките компании с алкохол са страшни.“
  • „Освен секса, има мъже, които искат да се гушкат. Наистина са платили за времето ми, но това е нещо, което ме вбесява. Скъсвам си задника от работа и последното нещо, което искам, е да стоя, като статуя в обятията на някакъв непознат, при когото дори не мога да пуша. Това е агонизиращо.“
  • „Обслужвам и момчето, при което принтирам. Често ходя в магазина му и го правим на пода в тъмната стаичка. Той винаги ме предупреждава да не ходя в женската тоалетна за служители, защото една от служителките му била много развратна и се опасявал, че можела да има венерическа болест. А за мен, какво мисли, че съм била в библиотеката цял ден ли?“
  • „Бях в Калифорния, когато един пич ме качи в колата си и ми предложи да прекарам нощта с него, а в замяна ще ми даде кола. Всъщност наистина му повярвах. И все пак останах изумена, когато след цяла нощ, в която ми прилагаше орална любов, на която милион жени биха се насладили без пари, накрая той наистина ми даде кола. Беше Honda Civic и ми каза, че е моя, защото сме еднакво готини.“
  • „Почти всеки мъж мисли, че е специален и егото му пречи, за да си плати… Младите са особено лоши в това отношение, като дори съм имала случаи, в които са си открадвали парите обратно, докато не гледам.“

Автор: Десислав Янкулов Източник: Cosmopolitan