От няколко години насам в България е все по-популярно човек да се предвижва с мотор в летните месеци. Мнозина определят чувството, като да притежаваш истинска мощ между краката си, докато прелиташ от точка до точка по-бързо от всички останали, чакащи на километричните опашки на светофарите. Неизбежно е с навлизането на мотоциклетизма у нас да се стигне и до конфликт между собствениците на автомобили и мотори. Просто всеки има своите аргументи „За“ и „Против“ другия.
Ще се опитаме да погледнем и от двете гледни точки, за да се опитаме да разрешим спора, за кой прав и кой крив, тъй като тези спорове често костват живота на един и съсипват този на друг.
Гледната точка на предпочитащите сигурността на колите е, че пътищата са изградени специално за тях. Неслучайно габаритите на пътните платна са съобразени с габаритите на един автомобил. Когато човек се качи зад волана, той е спокоен, че сигурността му е далеч по-голяма от тази на един пешеходец, колоездач или мотоциклетист. Но рисковете, които крие качването на четири гуми, са, че водачът трябва да се съобрази с новите измерения, които му е възложено да управлява. В съвременния автомобил има редица антични и новаторски приспособления, които целят максималния контрол върху колата. Имаме огледала, колани, подсилени купета, ABS и какво ли още не, но въпреки това случаите на инциденти са безброй в глобален мащаб. Какви са причините за това, щом науката ни е връчила всичките тези системи за сигурност? Едни ще кажат рефлекси, други умения, а трети ще имат своята причина. В моите очи всичко е въпрос на толерантност. Липсата ѝ най-често ни праща в болница и нерядко директно в моргата.
Каква е гледната точка на мотоциклетистите? Те обикновено са авантюристи, които предпочитат да изпитват тръпката от живота, като залагат много повече на собствените си качества, отколкото на нововъведенията на науката. Моторът по нашите географски ширини има своя сезон и това е лятото. Въпросните авантюристи имат шанса да се насладят на тази страна на живота в някакви си 3-4 месеца, в които се опитват да почерпят максимума от емоциите. При тях също основната причина за инцидентите е липсата на толерантност.
Защо ви казвам тези еднакви глупости за двата типа шофьори на пътя? Защото споровете по темата, кой прав и кой крив, са глупави и безполезни, когато човек не поглежда на първо място в себе си.
Едните обвиняват превишената скорост на другите, а вторите критикуват първите за пускането на един мигач. И в двата случая си ги мерим, кой прави по-грубо нарушение на пътя. Уважаеми шофьори на четири и две гуми, научете се на толерантност, не за да угодите някому или да спасите нечии чужд живот. Научете се за самите себе си. В единия случай залагате живота си за едното удоволствие, настъпвайки газта до дупка, а в другия поставяте морала си на карта, спестявайки стотна от секундата, за да щракнете една ръчка около волана.
Аз лично не поставям себе си в категорията на добри или слави шофьори. Не притежавам личен автомобил, но често ми се налага да шофирам чужди. Нямам и мотор, но бих искал да имам. В живота си съм извършвал няколко нарушения, част от които са водели до минимални материални щети, но това, което никога не съм и никога не възнамерявам да наруша е чувството ми за толерантност. Предпочитам да закъснея с 5 минути, но да стигна. Ако ще това да значи, да спазвам най-безсмислените ограничения и правила на пътя. Просто гледам на себе си достатъчно егоистично, че да не искам да прекарам живота си в съдилища, прикрепен за инвалидна количка или да му сложа точка за няколко секунди на душевен оргазъм.
Дали съм ви помогнал, не знам, изразявайки личната си позиция по темата. Надявам се поне да съм ви замислил и следващият път, когато се качите на пътя, да си кажете: „Дано пътуването ми премине безпрепятствено!“
Автор: Десислав Янкулов
