Трябва ли да спреш да контактуваш с други жени, когато си хванеш гадже?

Ето ви един от хилядите сложни въпроси, на които трябва ежедневно да си отговаря обвързания мъж. Не очаквайте да ви дам еднозначен отговор, който да е общовалиден за всички хора по света, защото няма мъдрец в познатата ни вселена, който да ви помогне ясно и категорично по този казус. Предлагам ви собствената си гледна точка, която не се обосновава на особено голям житейски опит, но пък е плод на рационалното ми свободомислие.

Аз смятам, че е грешка, ако спреш да контактуваш с други жени, когато си хванеш приятелка, защото това демонстрира сериозно недоверие към самия себе си.

Да, всички знаем максимата, че приятелство между мъже и жени не може да има, но личният ми опит говори за нещо съвсем различно. Просто нещата опират до личните ни морални устои, които биха ни подтикнали към грях или биха ни въздържали.

Аз съм от хората, които лесно и бързо променям статута на дадена жена към безполов обект. Стане ли тя приятелка на мой близък, тя мигновено губи женствените си качества и оръжия. Да, в състояние съм да оценя външния ѝ вид, но никога не бих си представил, че дори в паралелна вселена между нас може да има по-близък физически контакт от приятелка прегръдка или ръкостискане.

Замислете се, че преди да се разделим на мъже и жени ние сме хора. Хората притежаваме общи качества, които не подлежат на полово, расово или възрастово разграничение. В този ред на мисли, когато си хванеш гадже, останалите жени не могат просто с магическа пръчка да изчезнат от лицето на Земята. Тях ги има, харесва ли ти или не. Или по-точно – харесва ли ѝ на приятелката ти или не.

Ревността е нож с две остриета. От една страна тя ни помага да пазим своето и да даваме всичко за него, защото това именно е любовта. Но от друга страна – ревността може да ни съсипе, превръщайки се в душевна язва, олицетворяваща нашето собствено съмнение в себе си.

Говорете си с други жени, както си говорите с други мъже. Контактите с други човешки същества са неизбежни, но и препоръчителни. В живота си никога не знаем, кой човек може да ни е от полза. И под „полза“ не разбирайте отдушник на физиологическите си нужди, защото тук говорим за емоционална връзка, която ще ми помогне по-лесно да преминем през трънливия си земен път. Просто е достатъчно да запазим всичките си интимности за нашата нова или стара половинка. Само не правете тази грешка да я наричате „стара“.

Автор: Десислав Янкулов