Едва ли има човек в България, който все още да не знае коя е Ася Капчикова. Ако сред вас има такива, ще ги помоля да се образоват малко, защото това е новата Miss Playmate на България или с други думи – най-сексапилната жена за годината. Знаете, че аз си падам по готините мацки и би било престъпление, ако пропусна възможността, за да се срещна с най-новия мокър сън на мъжка България. Нали си падам и от модерните гъзари, та чак ѝ позволих да ме вози малко в колата си, докато не намерим някое готино ресторантче, в което да седнем и да си поговорим.

Акостираме ние, настаняваме се, поръчваме си по една салата – тя си взе някакви чудесии със сьомга, а аз исках да пробвам нещо с телешко. Но тук важният не съм аз. Важната е тя! На всеки би направило впечатление, че нещата при нея не се случва по типичния български начин. Тук хората на обяд ядат кюфтета с пържен картоф и през хапка ги заливат с ледена бира. Ася не си позволява такива нещата, защото тя има тайна, свързана с тях. Малко по-долу ще разберете каква е, но преди това искам да ви представя завършения ѝ образ през моите очи. Срещу себе си имах едно дребно, сладко и много приказливо момиче, което е способно да изпълни и най-голямата зала с присъствието си, особено когато се засмее. Гласчето ѝ е леко дрезгаво, сякаш е пяла на караоке снощи, но без да прекалява с високите тоново, а това създава едно еротично усещане у събеседника ѝ (бел.ред. визирам себе си). Обикновено ми се налага аз да отпускам хората, с които сядам, да си говоря, но неочаквано тук тя сякаш беше властелин на положението. Неусетно бързо темите ни за разговор се разгръщаха, когато изведнъж осъзнавам, че тя има ангажимент след час, а нямам нито акорд записан на диктофона си и ще излезе, че просто сме излезли на раздумка. Плескам си една въображаема плесница, за да се опомня, че съм на работа и ето, какво ми сподели тя пред микрофона:

Здрасти, Ася! Я ми кажи сега, какво аджеба е да си Miss Playmate?

Здрасти! Ами, същото е като да не си Miss Playmate. Една титла не може да те изгради, като човек. Със сигурност интересът към мен е много по-голям в момента. Може би това носи титлата – внимание. То е на 100% в момента. Но по-важно е човек да застава зад действията си, защото човек така оставя някаква следа след себе си. А това да те закичат с една титла, зависи от качествата ти и това, което си показал. Най-добрият трябва да спечели, според мен.

Пред колеги често споменаваш, че ти си идеалната жена, която може да прави 70 неща – 69 и мусака. Сега вече си миска и да не вземе да ти се вирне много нослето и да забравиш за мусаката.

Е, не! Аз постоянно си готвя и се въртя около печката. Това е нещо, което ми доставя супер голямо удоволствие и ме успокоява. Точно в това е страстта ми към готвенето, тъй като съм много динамичен човек и това е нещото, което ме кара да съм малко по-смирена и да се спра за малко на едно място без да работя нещо. Не мисля, че бих спряла с готвенето.

Коя е любимата ти гозба, която обичаш да приготвяш?

Обичам много да си правя риба, но ми харесва да приготвям всичко. Няма неща, които да не съм опитвала да правя. Дори нещо, ако не знам как става, влизам в интернет, разглеждам, интересувам се и след това обичам много да експериментирам. Не се имам за типичната домакиня, която следва строго рецептите. Обичам да разчупвам идеите и стереотипите. Измислям си дори и рецепти. Искам да ти кажа, че някои ми се получават много добре. Знае ли се – утре може да реша да напиша някоя книга с мои рецепти.

Като малка много обичах да ям леща.

От кого си придобила тази страст?

Майка ми никога не е имала възможност да се занимава и да ме учи, но винаги е обичала много да готви. Тя готви много вкусно и може би заради това съм придобила тази страст. Гледала съм, показвала ми е някои неща като малка. Спомням си, че много обичах да ям леща. Все ѝ казвах: „Майко, лека-гореща, леща-гореща!“ и така се шегувах. От там може би, но има и друг момент, защото съм телец, а всички знаем, че телците обичаме много вкусната храна – чревоугодници сме. Храната ни доставя и душевно удоволствие. Тя за нас не е само начин, за да заситиш глада си. Аз, когато се храня, изпитвам взрив от вкусове и максимално се наслаждавам. Тези две неща изглежда са причината за страстта ми към готвенето.

Това за храната ми хареса, защото и самият аз съм телец. Но искам сега да те върна малко към конкурса. Според теб, с какво успя да спечелиш зрителите и журито?

Че съм непринудена. Аз съм и винаги съм била себе си. Никога не съм се опитвала да подражавам на разни хора. Има хора, които харесвам на сцената и начина им на държание и може да се каже, че им симпатизирам, но никога, никога не съм им подражавала! Ще се обърна към драгите читатели – никога не се опитвайте да подражавате на хората буквално! Всеки трябва да бъде себе си и така на 100% ще спечели. Когато човек е себе си, той може наистина да представи цялото си аз и с това да се хареса на публиката, зрителите и на най-близките хора до себе си. Ако подражаваш на някого, нищо не печелиш с това.

След конкурса доста хора те поздравиха, но е ми е по-интересно да разбера на кога ти реши първа да се обадиш, за да се похвалиш?

Веднага се е разбрало, благодарение на социалните мрежи, където всичко е на един клик разстояние. Мои приятели веднага са публикували новината. На мен ми отне известно време, защото два часа след края на конкурса давах интервюта и нямах достъп до телефона си. Единствените хора, с които разговарях, бяха хората в залата и по-конкретно само с журналистите. Еуфорията след този момент беше доста голяма и към мен имаше голям интерес. Все пак аз съм победителката. След като всичко свърши, отидох в съблекалнята и имах много пропуснати повиквания. Тогава първият човек, на когото се обадих, беше Кристиан (Криско), а след това на родителите ми. Той първи ми беше писал, когато бе разбрал и някак почувствах, че първо него искам да чуя.

Човек първо винаги се сеща за хората, които най-много обича, нали?

Да!

Бих си сложила гърди, ако от това зависи мечтаната ми работа на модел на бельо в чужбина.

Знаем, че жените у нас обикновено страдат от така наречения „комплекс на малките гърди“. При теб е очевидно, че няма такова нещо, но в даден етап от живота си, изпитвала ли си колебания относно тялото си?

Винаги съм харесвала тялото си! Аз съм спортна натура и винаги съм се стремила да изглеждам добре и да се грижа за себе си. Полагам доста усилия, защото, както виждаш, опитвам се да се храня здравословно. На постоянен режим съм и много тренирам. Тук последната една седмица нещата малко се поотложиха, но възможно най-скоро влизам пак във фитнеса, защото тази страст не угасва. Всяка спортна натура знае, че това е голяма зарибявка. Е, и за мен е имало моменти, в които съм се чудела – дали пък няма да ми отиват едни гърди. Причината не е, че не съм се харесвала, а е, защото имам една амбиция да съм модел на бельо в чужбина. Обмислям го от много години. Аз съм малко нисичка и не мога да съм модел на дрехи, но пък мога да съм фотомодел. По-конкретно си мисля за бельото, защото това ще е идеалното нещо, което ще мога да направя за себе си. Мисля, че бих се вписала. В този ред на мисли знаем, че този тип модели трябва да имат гърди. Те все пак рекламират сутиени. По-рано ме питаха – дали бих си сложила силикон или съм върл противник на това. Не бих казала, че съм противник, защото не знам утре как ще се развият нещата. Ако ми потрябва в работата като модел на бельо, може и да си сложа силикон. Бих го направила, заради работата си. В България се снимам за един сайт за дрехи (vmzona.com). Рекламирам бельото там. Лошото е, че заради инцидента от преди месец нямаше как да продължа, но сега смятам, че съвсем скоро ще се завърна с голяма сила. Аз съм работохоличка и обичам наистина работата си и в нейно име бих се подложила дори на операция.

Чипс и газирани напитки нямат място в ежедневието ми!

Ние сме мъжки сайт и макар, че се очаква да ни четата повече мъже, при нас аудиторията е основно от жени. С ръка на сърцето си признавам, че на сцената на Playmate твоето дупе бе това, което ме накара да гледам в точка. Искам от теб да дадеш някакъв съвет към нашите читателки за придобиване на перфектното дупе.

Знаеш ли, винаги се е говорело за моето дупе, колкото и нескромно да звучи. Аз никога не съм имала гърди, но винаги съм компенсирала с перфектен задник. На първо място жените трябва да знаят, че жената с достигането на по-напреднала възраст, когато тя става по-зряла, трябва да полага все повече грижи за себе си. Аз сега съм на 24, но, когато бях на 19, не ми се е налагало толкова да спортувам, защото знаем как е метаболизмът на тази възраст. Жените трябва да знаят, че не всичко е позволено да се пие и яде. Разни газирани напитки, чипсове или сладкиши не намират място в ежедневието ми. Освен здравословното хранене, жените трябва да изградят един строг режим. Тренировките са много важни и особено клековете. За едно перфектното дупе трябва да има много клекове. Ако един човек е дисциплиниран, би постигнал много резултати. Нужно е много желание и хъс. Така всеки може да си направи „перфектното дупе“. Е, понякога нещата опират и до природна даденост – формата на дупето при жените е различна. Дори да тренират много, някои жени имат праскововидно дупе, а други малко по-бразилско. Може би при мен генът е доста добър.

Малко по-горе намекна за инцидента с крака ти от преди месец. Интересно ми е да разбера – как го прие ти тогава – като знак от съдбата, да се откажеш, или по-скоро като предизвикателство?

Никога и за момент не съм мислела, да се откажа. Разбира се, лекарите ме съветваха, да се откажа, защото според тях това е лудост. Те знаеха, че трябва да съм на токчета, а всеки малко по-добър специалист би се притеснил от намеренията ми. Сега е моментът, да благодаря на хората в Царско Село – д-р Бочев и всички кинезитерапевти, които се грижеха за мен. С доктора коментирахме и той тогава ме попита: „Момиче, ти наистина ли го искаш това? Колко е важно за тебе? Счупването ти е на такова място, че е много опасно! Спукана пета и други две счупени костици в стъпалото.“ Искам да ви кажа, че това боли много повече от счупване на някое друго място. Кракът ми в токчета се свива точно там, където е самото счупване. На конкурса ми бяха поставени две инжекции в самия ден, а буквално преди да изляза на сцената се напръсках със замразяващ спрей, за да не усещам толкова болката. За мен беше много важно, когато изляза на сцената и да не ми личи, защото аз буквално куцах. Не исках хората да разбират за болката ми. Никога, никога, никога! В нито един момент не съм мислела да се откажа, а напротив – мотивирах се повече! Стиснах зъби, защото в живота си съм имала много трудни моменти. Гледах повече да се шегувам със случката, когато качвах снимки в Instagram. През цялото време си карах колата с патерици, продължих да ходя на фитнес в същото състояние, а там хората, буквално ме гледаха с онзи поглед, който гласи „тази луда ли е?!“ Но все пак, аз не се отказах и никога не бих се отказала, заради нещо такова. Това е просто поредното предизвикателство и знак от съдбата. Силните характери така се изграждат, когато им се случи нещо лошо в живота им. Като малка дори съм хапана от змия на същия този крак. Дори си го обвързах с това, защото съм суеверна. Имам се за човек с медиумни способности и приех случилото се за знак от съдбата. Логиката ми е, че след всяко лошо нещо идва друго хубаво и си казах, че може би не е случайно. Два дни след появата на корицата за Playboy на 13 счупих крак. Дори, ако сметнем точното време, след което трябваше да махна патериците, стана така, че точно тогава се падаше и конкурсът (15 декември – 28 януари). Заради това смятам, че няма случайни неща. 35 дни ми траеше за възстановяване, а до Playmate имаше точно толкова.

Дай малко да изкоментираме момичетата от конкурса. Много лошо впечатление направи на мен и колегите ми, когато обявиха твоето име, че нито една не дойде, за да ти кажа „Браво“. Другото е, че в различни предавания ви канеха групово, а всички отказаха да се появят с теб в ефир („Шоуто на Слави“ и „Мармалад“). Според теб на какво се дължи това? Защо отказват да имат контакт с теб? Все пак ти си спечелила и се предполага, че си го заслужила по някакъв начин.

Учудих се много. Преди конкурса се заформиха два лагера. В единия лагер бяха три момичета, а в другия бяхме всички останали. Не, че сме се делили умишлено, а по-скоро другите три го направиха, благодарение на прекалената им амбиция, да спечелят. Тя породи лека злоба. Моето мнение по въпроса е, че в България не само жените, но и мъжете, не са научени да приемат загубата си с високо вдигната глава. Винаги трябва да има някаква злоба, някаква интрига. Просто манталитетът ни е такъв. Винаги сме обичали да се оплакваме и сигурно винаги ще бъде така. Може би всичко се поражда от възпитанието. Важна е много средата, в която си израснал. Аз, ако не бях спечелила, никога нямаше да реагирам по този начин. Състезавала съм се и на други места и винаги бих отишла, да поздравя победителя. Дори и подгласниците. Но, както казах, това е до възпитанието на конкретния човек.

 

А сега малко по-положително да погледнем на колежките ти. Да речем, че ти не участваше на финала и бяха останали само другите 11. Ти за коя би гласувала, за да стане Miss Playmate?

Аз бих гласувала за Елена. Мартина също ми е фаворитка, въпреки че реагира по този начин. За мене момичето има доста екзотична красота. Малко по-нестандартна и различна е. Може би някои неща ѝ попречиха. За мен нейните гърди са доста големи. Лично като жена ми идва малко в повече. Но все пак мисля, че има една интересна красота. Ако трябваше аз да избирам, бих избрала Елена, защото тя е много сладка и готина. Ние си станахме приятелки. Ако трябва по-жаргонно да се изразя, тя е пич!

Според мен на финала ти успя да спечелиш хората най-вече със сценичното си поведение, което е поредното от професията ти. От къде се зароди тази страст към танците?

Докато говориш и настръхвам. Веднага изниква в съзнанието ми усещането как се чувствам, когато съм на сцена. За мен един професионалист на първо място трябва да покаже най-доброто от себе си и както се видя – аз го направих. Няма място за притеснения. Един много добър професионалист, ако си разбира от работата и това, което прави, наистина ще завладее хората на 100%. Аз никога не съм се мислела за някаква красавица. Винаги съм била много естествена и знам, че пленявам хората с чара и харизмата си. Усмивката също. За мен това са много комплексни неща. Когато един човек се занимава с тази професия, той трябва да притежава чара и обаянието, тъй като ти трябва да предадеш тази емоция. Ти трябва да танцуваш не само с тялото, но и с лицето си. Трябва да имаш отношение, за да може хората наистина да го възприемат. Ти беше там и знаеш за какво говоря. От малка не се притеснявам и то се вижда пред камерите. Имам чувството, че цял живот съм била пред камера, цял живот съм била на сцена и цял живот съм го правела това нещо. От малка съм искал да съм под светлините на прожекторите, за да зареждам с тази енергия хората. Кристиан ме сравнява с торнадо. „Ти си едно малко торнадо! Излизаш и помиташ всичко!“

 

А семейството ти как приема професионалното ти развитие?

Те много се радват. Винаги са знаели, че ще постигна нещо голямо и значимо, защото ме познават като човек и знаят колко съм борбена. Знаят какъв инат съм. Постоянно си поставям цели и ги следя. Така, че нормално е да се радват. Дори и хората от моето градче (Девин). В момента много се шуми и те се радват, че познават един такъв човек. Много е хубаво да тръгнеш от някъде, където по принцип няма много известни хора или медийни личности. Така чувстваш, че помагаш това градче да придобие слава и хората да се гордеят, защото другият момент е, че дори учителите, които са ми преподавали, в момента се гордеят с мен, защото виждат какъв човек съм и как съм се изградила. Те също имат заслуга за това.

Искам с теб да направим една съпоставка. Miss Playmate и Мис България – защо двата конкурса са на такава различна почит в момента и именно твоята титла е по-значима?

В момента Miss Playmate е много по-известна от Мис България. Момичето, което спечели тази година, не я познавам лично, но сме приятели в социалната мрежа. Знаем Playmate с каква почит е известен и пошлостта, която искат да му придадат хората. Причината е в момичетата, които са участвали. Много е важно всеки по какъв начин ще се представи. От там идват суперлативите и критиките на хората, в зависимост от държанието на всяка от победителките. Мис България мисля, че е хубав конкурс, но за мен той не е кой знае какво. Виждаме какви момичета участват. Друг важен момент е рекламата. Нашият конкурс се рекламираше много повече. Дори в момента в предаванията, в които ходя, се вижда, че Miss Playmate се рекламира повече от Мис България. Аз лично не съм видяла чак толкова медийни изяви от другото момиче. В момента мисля, че е по-престижно да станеш Miss Playmate, отколкото Мис България.

 

Ти в началото защо реши да се запишеш на този конкурс?

Още преди 3 години ме бяха канили, да участвам, но тогава не го чувствах. Тази година имах среща с организатори, за да разговаряме и да ми разяснят тазгодишната концепция. Аз държах много да участвам в нещо по-различно. Те ми казаха, че искат да го променят, за което евала. Аз също допринасям за това, защото се вижда, че не съм типичният пример за Playmate. Каузата, която започнах, сама говори за себе си („Дарявам женственост“). Мисля, че самата концепция ми хареса. Почувствах го. Биляна (Запрянова) и Христо (Запрянов) са супер големи професионалисти и много ме изкефиха. Те са много отворени хора, с които можеш да говориш на всякакви теми. Всички притеснения, които имах, не се сбъднаха и затова реших да участвам. Исках да покажа на хората нещо различно.

Накрая искам да те попитам и нещо интересно за мъжката ни аудитория. Отиваш в земния рай – Playboy Mansion. Ти си първата българка, която отива там. Притесняваш ли се от срещата си с Хю Хефнър и армията красавици, които ще бъдат около него?

Не се притеснявам. Знам, че ще бъда заобиколена от изключителни жени, много красиви и предполагам надарени във всякакво отношение. Но това по никакъв начин не ме омаловажава и не смятам, че съм за пренебрегване. Мисля да съм супер открита с него. Искам да съм себе си, да проведа разговор с него. Не съм мислила още за какво точно, но ми се иска да представя България по най-добрия начин, за да види, че и ние сме супер готини, че сме супер позитивни, красиви жени, естествени, с чувство за хумор. Ще се стремя към това. Надявам да се срещна с много интересни хора и всъщност съм убедена в това. Наградата е доста различна. До сега не е правено такова неща. Тя е уникална по рода си. Благодаря на организаторите, за което. Това може да се окаже трамплин за по-нататъшното ми развитие.

Благодаря ти много за този разговор! Ще очаквам, да разказваш, когато се върнеш от там.

Ще се радвам, да ми се обадиш и пак да излезем.

Ако искаш сега, можеш да кажеш няколко последни думи към нашите читатели.

На първо място искам да им кажа да са по-позитивни. Напоследък забелязвам, че у хората има много негативизъм. Всички масово злобеят и завиждат. Нека хората да се стремим да бъдем по-добри. Малко звучи клиширано, но го казвам, защото всеки ден се сблъсквам на улицата с хора, които работят нещо – чистят прозорци, мият витрини. Останалите не проявяват благосклонност към тях. Всеки се опитва да изкарва парите си по някакъв начин, докато другите подхождат с негативизъм към тях. Всеки човек трябва да мисли много положително. Ние материализираме мисълта си. Това, в което вярваме, то става. Аз си повярвах, че ще спечеля, не се отказах и ето, че то се случи. Вярата не трябва да се губи и нека да даряваме усмивки.

Автор: Десислав Янкулов Снимки: Личен архив