Тази история редовно се публикува в различни антологии за аномални явления, но, уви, никъде не се посочва доколко е вярна и кой пръв я е разказал, съобщават световните издания.
През май 1753 г. мъж на име Алберто Гордони, който бил смятан за уважаван член на обществото и работел като занаятчия и градинар в град Такони, Сицилия, Италия, се разхождал по градския площад, когато внезапно и необяснимо просто изчезнал във въздуха пред очите на множество смаяни свидетели.
Разбира се, те веднага започнали да го търсят и прегледали всички близки места и къщи, но Гордони не бил открит никъде.
Също така в района нямало никакви ровове или други подобни места, в които той вероятно би могъл да падне.
Изглеждало така, сякаш в един момент този човек е съществувал, а в следващия просто е изчезнал от лицето на земята.
Дните се превръщали в седмици, седмиците – в месеци, месеците – в години, но никой не видял Гордони, той останал безследно изчезнал. Постепенно жителите на града започнали да забравят за него, а след това го забравили напълно.
След 22 години Гордони внезапно се появява там, където е изчезнал. Освен това, съдейки по външния му вид, изглеждало сякаш за това време той не е остарял дори и с една година.
Когато го питат какво се е случило с него и къде е бил толкова дълго време, Гордони настоява, че изобщо не е изчезнал и че 22-те години, за които се твърди, изобщо не са съществували за него.
Минават още няколко години, преди Гордони най-накрая да се довери на местен свещеник на име Марио и да му разкаже какво наистина му се е случило.
Според Гордони в деня на изчезването си той видял пред себе си странен блестящ тунел и влязъл в него.
Алберто изведнъж попада в тунел и той го пренася в „бял и двусмислен“ свят. Там не е имало никакви предмети, а само причудливи аксесоари. Алберто видял нещо подобно на малко платно, покрито със звезди и точки, всяка от които пулсирала по свой собствен начин.
Там имало едно дългокосо същество, което казало на Гордони, че е паднал през „пукнатина във Времето и Пространството“ и ще бъде много трудно да го върне обратно.
Алберто горещо поискал да го върне обратно, но съществото не бързало и започнало да му разказва за дупки, които се отварят в тъмното, за някакви бели петна и мисли, които се движат със скоростта на светлината, за душа без плът и тяло без душа, за летящи градове с вечно млади жители.
След това Алберто най-сетне бил върнат на мястото си, но Гордони смятал, че е отсъствал най-много половин час и въобще не очаквал, че всъщност са минали 22 години.
Свещеник Марио очевидно е бил убеден, че Алберто Гордони му казва истината, и по-късно го завел обратно на мястото, където Гордони изчезнал и се появил отново, за да види дали там отново ще се случи нещо.
Когато стигнали там, Гордони отново изчезнал и този път завинаги. Той не се появява отново нито след година, нито след десетилетия. Тъй като изчезването става точно пред очите на Марио, той се прекръства и нарежда мястото да се огради, наричайки го Дяволски капан.
