Най-старата професия на света си има причина да просъществува безброй хиляди години. Човекът ще се откаже от въздуха в дробовете си преди да се откаже от секс. А дали си известен или не, очевидно няма значение, защото имаме толкова много примери с известни хора, които прибягват по един или друг начин до услугите на търговците на секс. Историята, която ще прочетете долу, е от американския Playboy, където колегите са се срещнали с една проститутка, която в биографията си има доста известни имена.

За жалост, имената им не са разкрити, но дори в този бранш все още има хора, за които думата „конфиденциалност“ има стойност.

Републиканецът

Запознах се с него на един турнир по голф в Невада. Държеше се, като абсолютен тъпанар – арогантен и обсебен от себе си. Затова и аз се държах, като кучка с него. Почти веднага ме покани на вечеря.

Срещнахме се по-късно вечерта в хотела, който беше прекрасен. Беше поръчал храна в стаята и ми каза: „Не знаех, какво би искала, и затова поръчах всичко.“

„Обичам стек, но не обичам да ям месо от кокала. Ще се наложи да ми го нарежеш.“ – казах му аз. Изненадах го, но и го зарибих.

Продължи да се старае, за да ме впечатли, говорейки за работата си и така нататък. По едно време извади някакво списание, на чиято корица беше той и аз му казах: „Това е тъпо! Кой изобщо още чете списания? По-добре го остави, за да те напляскам с него. Най-много за това да става.“ И той си свали гащите…

След това се заговорихме за политика и финанси. Получи се добър разговор. Не мислих, че ще го видя повече, но ето, че се заприказвахме за срещи веднъж месечно в продължение на няколко години. Дори бях дамата му на няколко събития. Понякога просто гледахме телевизия. Беше обсебен от акули и затова гледахме „Седмица на акулите“. Последният път, когато го видях, отново поръча храна за стаята, но този път предпочете да ми нареже месото.

Странното бе, че, колкото по-лоша бях с него, толкова повече ме харесваше. Не му харесваше идеята, че някой може да поставя под съмнение авторитета му, но и му допадаше, че му опонирах. Това го чувам често, особено от момичета, които работят само по домовете. Повечето от клиентите им са изпълнителни директори, влиятелни бизнесмени и управители – все хора, които са заобиколени от покорни служители и красиви жени, но това, което искат, е някой да ги свали на земята. Някой, който да не е свързан с работата им.

Магьосникът

Бях в Лас Вегас с приятелка за рождения ден на един професионален спортист. Имаше доста известни хора там, включително и магьосникът.

Той веднага дойде при нас. Имах представа кой е, но никога не бях гледала представленията му. Приятелката ми, от друга страна, бе голям фен. Не спираше да се опитва да ни впечатли, показвайки ни играчките си, но аз смятах, че е много инфантилно. Накрая се озовахме у тях.

Продължи да се прави на готин. „Това е тъпо“ – казах му. – „Забавлявай ме! Направи ми някой фокус.“ И така и направи. Получи се много яко, но не исках да му показвам, че съм впечатлена.

После слязохме до бюфета. Хората зяпаха, а той не спираше да говори за себе си. По едно време стигна до скъпата си кола. „Искам да карам. Хайде!“ – казах му, тръгвайки навън.

Затътри се след мен, като кученце, давайки ми напътствия към гаража. Минахме покрай един голям постер, който рекламираше негово участие. Той се спря пред него и запозира – „Харесваш ли новия ми плакат?“

Не издържах повече. „Трябва да тръгвам“ – отвърнах му и го оставих да се блещи – „Ами колата?“ Продължих да крача, което бе добра идея, тъй като не мога да шофирам.

В следващите два месеца не спираше да ми звъни и да ми предлага, каквото поискам, за да се видим, но аз така и не пожелах.

Музикантът

Бях тръгнала на пътешествие отвъд океана и чаках полета си на летището в East Coast, когато котето ми се навлажни! Там дойде една банда, която загледах, чекирайки се на терминала.

Очевидно се връщаха от шоу, защото бяха с грима си все още. Опитвах се да се сетя как се казваха, когато един от тях погледна право в мен. Беше, като по филмите, нали знаете, как двама души приковават поглед един в друг, стреляйки електрически пулсации през цялото помещение. Бихте ли предположили до кой се оказа, че седнах на самолета?

Той беше китаристът на бандата. Въпреки, че имаше сериозна приятелка и имидж за поддържане, двамата си паднахме много един по друг в следващите 6 месеца. Накрая пак беше познатата история – успял тип, който трябваше да се държи по един начин навън и по съвсем друг, когато трябваше да е себе си.

Един път бях го завързала в една хотелска стая и той ми разказваше за сексуалните си фантазии. „Много искам да правя тройка“ – прошепна ми той някак засрамено, но и много възбудено. „Е, мога да го уредя. Чакай да направя едно обаждане.“ Направих му предложение. За изненада, той се стресна – „Ами, ако каже на някой?!“

По-нататък бях зад сцената на едно негово шоу и погледнах към аудиторията – жени, млади момичета с бащите и все така публика. Гаджето му, беше сладка, подхождаше перфектно на имиджа му. Аз бих го съсипала само. Онази вечер прекратих отношенията ни. И двамата се разплакахме. „Обичам те прекалено много, за да те оставя да си тръгнеш!“ – каза ми той. „А аз те обичам прекалено много, за да остана.“ – отвърнах му аз.

Автор: Десислав Янкулов