Най-силните футболисти, играещи в слаби национални отбори

Да играеш за родината си е чест, която всеки професионален спортист трябва да изпитва. Темата с националните ни формации в различните спортове в момента е много актуална, но и леко банална. Искам да направя една препратка, за която сигурно малцина биха се досетили но и немалка част ще разберат. Искам да ви покажа някои от най-добрите футболисти, които са имали нещастието да се родят в погрешната страна, но не и ако попитате самите тях.

  • Давид Алаба е смятан за един от най-добрите леви бранители в света през последните години. Родната му страна е Австрия, където не се славят много с футбола си, но въпреки това Алаба всеки път излиза и дава двойно повече от това, което дава за „Байерн Мюнхен“. Освен всичко той е и капитан на родината си.
  • В Чехия през годините винаги е имало по няколко много силни футболисти, но най-силният измежду всички изглежда Павел Недвед. Той е и двукратен носител на Златната топка от времето, когато тя наистина се даваше за индивидуални заслуги, а не за отбори. Легендата на „Ювентус“ така и не изпита щастието да се похвали с медал от международен национален турнир, но това не му попречи да се раздаде във всеки един от 91-те си мача с екипа на Чехия.
  • „Манчестър Юнайтед“ някога имаха един тандем наречен – Дуайт Йорк и Анди Коул. Двамата бяха феноменални нападатели, но за жалост на световната преса Йорк беше родом от Тринидад и Тобаго, където той записа 74 мача и отбеляза 19 гола. Причината за слабите му резултати там са на 90% по вина на слабите му колеги в представителния тим на малката страна.
  • Стеван Йоветич днес можеше да е един от най-добрите нападатели в света, ако само два фактора бяха налице – Черна гора да си беше останала част от Югославия, а трансферът му в „Манчестър Сити“ никога да не се бе случвал.
  • Знаете, че в „Аякс“ са се раждали, раждат се и ще продължават да се раждат още дълги години някои от най-големите таланти на Европа. Яри Литманен несъмнено е един от тях, но за негово нещастие той за пръв път проплаква в Лахти, Финландия. Това все пак не му пречи да се превърне в истинска легенда на клубно ниво, където има поредици от титли и дори Шампионска лига през 1995.
  • Най-скъпият футболист на планетата – Гарет Бейл, беше до преди години едно от най-добрите крила в съвременния футбол. Не, че сега е слаб, но просто не е онзи футболист, играеш за „Тотнъм“ в Шампионска лига. Бейл е уелсец, благодарение на майка му и баща му, което му пречи да достигне истинските висини, които вещаят качествата му. Хубавото е, че все пак успя да се класира с родината си за Евро 2016 през тази кампания.
  • В северната ни съседка Румъния се е родил през 1965 най-великият им футболист – Георге Хаджи. Румънският Марадона, наричан от някои. Хаджи е един от хора преминали през „Реал Мадрид“ и „Барселона“ и въпреки това е смятан за велик футболист, а не е оплюван за качествата си. За родината той изиграва 124 мача, което го прави втория най-дълго служил футболист за Румъния след Доринел Мунтеану.
  • Една от новите звезди на съвременния футбол се казва Пиер Емерик Обумеянг. Той гради в момента името си с екипа на „Борусия Дортмунд“, но съм сигурен, че малцина знаят, че той всъщност е от Габон. Стартира като юноша на „Милан“, за да премине през редица отбори под наем, докато най-накрая италианците не го продават на „Сен Етиен“, а от там в „Дортмунд“ забелязват потенциала му, за може сега да е сред най-резултатните футболисти в Европа.
  • Джордж Бест е една от незабравимите легенди на „Манчестър Юнайтед“ и несъмнено най-добрият продукт на Северна Ирландия. Бест е просто The Best, както обичат да казват на Острова.
  • Имам още един велик нападател, за който да кажа няколко думи и това е Джордж Уеа. Той е тръгнал от абсолютната нула в Либерия, за да се извиси до върховете на Златната топка с „Милан“, а сега отново е там, откъдето е тръгнал. Жалко, че съдбата му е дала и отнела всичко в рамките на един живот.
  • Накрая завършваме с Райън Гигс, който също е родом от Уелс и макар да е един от най-великите играчи в историята на английската Висша лига, той никога няма да се нареди сред колегите си от по-великите футболни сили. Гигс е олицетворението на английската игра през последните 30 години.

Хората, които заслужават поне споменаваме в този материал са Димитър Бербатов (България), Аарън Рамзи (Уелс), Хенрик Мхитариа (Армения), Златан Ибрахимович (Швеция), Хенрик Ларсон (Швеция), Оле Гунар Солскяер (Норвегия) и Еден Азар (Белгия).