Провал… Думата, която ме съпътства в продължение не една и две години от все още краткия ми живот. Провалил съм се почти във всичко, с което съм опитал да се захвана. Провалил съм се в образованието си, провалил съм се в професията си, провалил съм се в мечтите си, а най-вече съм се провалил в личния си живот. Но да ме връхлетят всички библейски бедствия, ако не съм дал всичко от себе си, за да не е така!

Старателност е това, с което бих се самоопределил.

Ще ви говоря за нея, но по отношение на личностните ми провали. Винаги съм влагал всичките си умения в опитите ми, да впечатля жена, с която съм искал да бъдем всичко друго, но не и „просто приятели“.

Проучил съм добре дали е обвързана, дали е щастлива, дали е в състояние, в което е готова за нещо повече от мимолетна връзка. Изпипвал съм и най-малкия детайл, преди да предприема каквото и да било. Както се казва – написал съм си добре домашното. За целта съм ползвал мнения на близки и не до там близки до нея хора. Научавал съм отговорите на част от най-важните ми въпроси, още преди дори да съм ѝ ги дал. Може и да е професионално изкривяване, но е факт, че обичам да знам какво ще последна след въпросите: „Какво? Как? Къде? Кога? Защо?“ И въпреки това – провал, след провал, след провал…

Къде греша? Не знам, защото, ако знаех, до сега да съм го променил отдавна и да не ви пиша тези врели некипели в предвидения за празници петък.

Знам само, че резултатът в края винаги е за Отличен (2). „Много си мил! Страхотни думи! Караш ме да се изчервявам! Уникален си! Готин си!“ и какво ли още не, а в края винаги има едно „но“. Чух веднъж някой да казва, че всяка една от думите, написана или казана преди „но“, няма абсолютно никакво значение. С всеки следващ ден се убеждавам, че това е толкова вярно!

Накрая остава само горчивината от отхвърлянето. Още повече, когато знаеш, че си дал всичко от себе си, а насреща получаваш в най-добрия случаи две изречения по Messenger-а. Това ме кара да стигна до един извод, че романтиката и добрите обноски е време да изчезнат, като телефоните с жица и книжното левче.

Вдигам леко глава и виждам следното – батки по баровете стоят и гледат лошо, докато около тях се въртят лисички в скъпи полички, който ходят през половин час до тоалетната по двойки, за да си сменят дамските превръзки и то не по обичайната причина, а защото се празнят само при първите наченки на внимание от страна на пича, чийто най-добър комплимент е да я плесне по задника.

А ние – смотаняците, които все още вярваме, че най-важното е да отваряш вратата пред дамата и да ѝ целунеш ръка, когато се срещнете, сме обречени на постоянен провал. Накрая започваме да свикваме с него. Влюбваме се в него. Ставаме едно цяло и заживяваме до края на дните си с него. Междувременно си оставаме онези приятелки с малко повече косми по гърдите, които сме винаги насреща, за да предложим рамото си за някоя и друга сълза, а другата половина на леглото ни винаги остава вакантна.