Гласовитата певица Нелина си подари екзотично пътешествие до Занзибар за своя 50-и юбилей. Два дни след като отпразнува рождения си ден с приятели и колеги, русата фурия отпраши за Занзибар, който тази зима се превърна в топ дестинация за българите. В момента любимката на цяла България е под карантина, а наш репортер се свърза с нея, за да научим какво е положението с Ковид-19 на африканския остров и как се справя тя по време на обявения трети локдаун в България.
– Нелина, преди няколко дни се върна от почивка на най-модерното и обсъждано място напоследък, а именно Занзибар.
Как е положението там с Ковид-19?
– Положението там е „Хакуна- матата“, както казват местните, и с това се изчерпа всичко. Това значи: „Няма проблем“, „Спокойно“. Местните там казват, че специално на остров Занзибар няма ковид. И щом ни видеха да си слагаме маските, започваха да ни обясняват как при тях няма коронавирус. Казват, че единствено в континенталната част на Танзания има вирус в сериозни размери. Но при нас се спазваха санитарните изисквания, много е чисто в хотелите, приборите са дезинфекцирани и всичко е пакетирано. В местата за хранене всички са с ръкавици! Единствено на летището – и на отиване, и на връщане – имаше голям проблем, защото кацнахме четири самолета по едно и също време и отвън не жегата бяхме един върху друг. Повечето от половината си махнаха маските, но това вече е личен избор. Беше ужасно, голям шок за нас в тази блъсканица. Имаше хора, които бутнаха по някой долар и веднага минаха отпред, независимо дали имат или нямат виза.
– Корупция се шири и там, казваш?
– Да, да! Намират си начин да изкарат допълнително пари! На летището на връщане тихичко ни попитаха колко ще дадем, за да отидем най-отпред. Не се възползвахме, защото ни беше неудобно, не е правилно спрямо останалите. Иначе на самия остров всичко тече спокойно, бавно, въобще не се притесняват. Изненадана съм от шофьорските им умения, като имаш предвид, че асфалт има единствено в столицата и на магистралата. Под магистрала разбирай двулентов широк път без мантинели по средата и ограждения отстрани. Останалото е път с прах и камъни. Спокойни са и добре владеят колите. Имахме една стряскаща ситуация на пътя, където един шофьор караше в насрещното, но нашият шофьор съвсем спокойно намали скоростта и само с пръстчето му показа да внимава. Ако това се беше разиграло в България – пет минути щяхме да го храним и поне час щяхме да сме ядосани.
Сензитивни са и бързо научават имената ни. Гостоприемни и добронамерени са хората там, успокояваш се при общуване с тях. Маски там никъде не се носят, единствено в магазините при собствено усмотрение. В самите хотели е много чисто и подредено. Проблемът беше, че местата на плажа бяха сравнително малко и още в 7 часа сутринта всичко бе заето. Навивахме си часовника и тичахме преди 7 на плажа, за да си запазим места и да сме близо до океана.
– Да си на почивка и да ставаш толкова рано!
– Цаката е да си легнеш рано, защото ресторантът в 22 часа затваря и няма какво да правиш. И съответно ставаш рано и можеш да си хвърлиш хавлията на плажа и да си запазиш готини места. Имаше много руснаци, японци и доста българи. В нашия хотел бяхме само 10 българи, но голяма част имаше разхвърлени по останалите хотели. При нас, най на север, плажът беше много красив и идеално за плуване. Докато уинсърфистите повече в източната и южната част на острова се отправиха, тъй като е по-ветровито. Ходихме на много екскурзии и видяхме интересни и красиви неща. На една от разходките ни изкарахме голяма медуза и ни обясниха, че те не са страшни. Трябвало да се пазим от малките, които са силно отровни и опасни. Другият проблем в морето са морските таралежи и още първия ден едно 8-годишно момченце пострада, макар че беше с водни обувки. Отстрани му беше забил два бодила и веднага отидоха в санитарния възел на курорта. Бяха му казали да налага мястото с мляко от манго и самите бодли излизат. На нас със сина ми ни се е случвало в Гърция, ужасно е. Хубавото в нашия хотел беше, че имаше всяка вечер оркестър. Друго е настроението, когато има жива музика.
– Не хвана ли микрофона на попееш малко, след като в България в момента е невъзможно, предвид извънредната ситуация и заповедта на министъра?
– Не, но пък всяка вечер откривахме дансинга! Другите туристи се притесняваха да танцуват и ставаха чак като ни видят нас да се раздаваме. Забавно беше, но приключваше в 22 часа. Даже едната вечер, когато нямаше оркестър, си пуснахме от телефона нашенска музика и си направихме парти, дори руснаците останаха да се забавляват с нас. (смее се)
– Как ти се отразява поредният локдаун?
– Извадихме късмет, че заминахме в Занзибар в най-кофти времето за България. При прибирането ни в България ни завари локдаун и карантина едновременно. Така и така няма къде да се ходи, така че ще си изкарам карантината спокойно. Лошото е, че вече една година сме без работа и няма никаква светлина в тунела нещата да се оправят. Подготвила съм нови песни, но трудна работа, всичко иска финанси, а възвращаемост в момента няма никаква. Трябва явно да се преквалифицираме.
– Наскоро попаднах на подобни думи на Деси Слава, която също обмисля с какво да се захване, след като вече година музикантите са спрени от работа…
– Явно ще трябва да сменяме професията. Сега гледам, че са отпуснали помощи за певици, но изрично е подчертано, че важи за поп, рок и джаз изпълнители. Ние от попфолка и фолклора не съществуваме. Вече 30 години си плащам данъците и не мисля, че е коректно да се държат към този жанр. Сериозни постъпления в държавата идват от този бранш и не е коректно да се неглижира жанра. Даже тези отпуснати мерки важат за хора с приходи над 3000 лв. и под 50 00 лв. годишни. А точно тези хора с под 3000 лв. месечен доход са най-нуждаещите се. Изключително недомислена мярка. Цари някакъв хаус. Когато се прибрах от Занзибар ми казаха, че трябва да съм 10 дни под карантина. На следващия ден ми изпращат някаква поправка, че след два отрицателни теста мога на седмия ден да прекратя карантината. Липсва последователност и далновидно мислене и грижа е за хората това от страна на държавата. Това са елементарни неща, които лесно могат да се определят и контролират. недомислени неща се случват.
– Но пък успя да отпразнуваш юбилея си в един от последните дни преди затварянето на държавата…
– През февруари се чудех дали ще ни отварят на 1 март и при какви условия. Изчакахме да видят какви ще бъдат рестрикциите и няколко дни преди рождения ми ден реших да го празнувам до 23 часа, все пак е нещо. 50 години са си 50 години. Много хора след това ми писаха защо не са поканени. Извинявам се на всички, но нямаше как да поканя повече, заради бройката, която министърът беше отпуснал за заведенията. Самият ресторант затвори врати за външни хора, за да мога максимално мои гости да присъстват, но пак не успях да събера всички. Най-важното е, че каквото можахме, го направихме. Веселихме се от сърце, толкова беше хубаво и всички бяхме зажаднели за такова събиране.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
