Къци Вапцаров за втори път слага маска в „Маскираният певец“ и отново успя да заблуди по невъобразим начин и панелисти, и зрители. Този път тв водещият беше в ролята на Бебето, което правеше такива изкусни етюди по сцената, че някои бяха убедени, че под маскировката е Димитър Рачков, а други се кълняха, че няма как да не е Криско. В крайна сметка се оказа Къци Вапцаров – неподправен и достатъчно непредвидим!

– За втори път си в “Маскираният певец” и отново никой не те позна! Бебето направи фурор и до последно мнозина бяха убедени, че под маската са или Рачков, или Криско…

– Предизвикателството беше, че сега влязох със съвсем различна логика в шоуто. Обикновено има равен брой мъже и жени – миналият път бяхме 8 мъже и 8 жени, само че сега бях в женския отбор.

За мен това беше голямото предизвикателство. За съжаление още в първия лайф Азис се хвана за моите колене и тази илюзия малко се поразмаза. Но до последно сред коментиращите имаше и предположения, че съм мъжки, но и женски образ. Не бяха сигурни.

Трябваше да вляза в кожата на една певица, което никак не беше лесно. Аз пея октава отгоре на мъжкия си глас, на фалцет. Гласът става много по-стеснен, по-малко възможности ми дава да варирам. Докато певиците, които видяхте във формата, се чувстваха в свои води в същия този музикален регистър.

Исках да видя как една жена би ходила, как би си държала ръцете, например. Изследвах колежките си от миналата година – как точно са заставали с краката си на сцената и повтарях техните действия. Направих така, че самите ми движения, поклони, дори начина, по който държах микрофона, да са женски. Много важни детайли са това. Наскоро четох един коментар в страницата на шоуто и много се смях. Една дама пише: “Казват, че е мъж, но понякога прави много женски движения и това много ме обърква” (смее се).

– До такава степен си искал да създадеш женска асоциация за себе си, че чак си си купил розови маратонки заради това участие…

– О, да, купих си такива маратонки, исках да имитирам цялостното поведение, походка, всичко. Исках да объркам тотално целия екип.

– Предположенията, че може да си Криско или Рачков разсмяха ли те?

– Беше забавно, макар че на моменти ставаше и малко скучновато, защото се повтаряше едно и също. Можеха да разнообразят повече. Това с Рачков беше по-интересно. Като го чух и се хванах за това, започнах да имитирам Рачков – изгледах доста лайфове на “Като две капки вода” – как ходи по сцената, как подскача, къде си държи ръцете, как играе хоро. Проучих всичките му характерности и си го бях изработил (смее се).

– За такава сериозна подготовка със сигурност не са били достатъчни само репетициите. Как хем се кри от близките си, хем репетира и у дома?

– Внимателен бях, но живеем в компютърен свят и това улесни нещата. Всеки си седи в стаята с компютъра и аз като се затворя в моята – си гледам, си пея, си репетирам, никой не ме е притеснявал.

– Пеенето се чува обаче…

– Аз тихичко и на слушалки. Не успяха да ме заподозрят изобщо. Все пак това е условие в шоуто. Най-малкият ми син веднъж ме попита: “Може ли да си Бебето?”, а аз отвръщам: “Не, няма как, нали съм си вкъщи”. А там нали се разменяхме и в този момент аз си бях у дома, но той не може да направи тази връзка и ми повярва. А и да са подозирали, не са имали доказателства.

– Актьорското майсторство може би ти е помогнало значително не само за образа, но включително и за преправянето на гласа, или греша?

– О, да, помогна ми много. Но то е и до талант. Аз си го нося. Емпатичен съм, като видя някакъв образ и после много лесно мога да вляза в него. Малко като хамалеон, който може да застане на една скала и да се променя, но не го прави с тренировки. Една котка, например, това не може да го направи. Явно имам тази дарба. В “Маскираният певец” се чувствам много в свои води, сякаш е направено като за мен.

Бебето имаше голям успех, защото на практика аз оживих тази кукла. Не беше само да изляза и да си пея нещо. То бяха сценки, етюди. Излизах с патешко ходене, а понеже съм и нисък, изглеждаше много смешно. После имах мускулна треска три дни, беше натоварващо. Всеки път излизах по различен начин на сцената.

– Ако направим паралел с участието в “Като две капки вода”, което е не по-малко сериозно предизвикателство, къде беше по-трудно, не само по-забавно?

– В “Като две капки вода” е по-насочено към пеенето и всеки гледа да се насочи към парчетата, които му пасват най-много на гласа, докато в “Маскираният певец” е точно обратното – най-характерното за теб, е най-разпознаваемо от останалите. Идеята е да избягаш от гласа си, от себе си. Това е и един от трики моментите в шоуто – не пееш това, което ти се иска да изпееш. Никак не е лесна задачата.

– Имаше ли някакви проблеми заради тежестта на маската и всичко останало, свързано с нея?

– Трудна е за носене, определено. Под маската е много трудно за дишане. Тя се и запотяваше. Имаше две оченца от плексиглас, които, като дишам, се запотяваха и съответно нищо не виждах. Тук е и втория трики момент – да си минимизираш движенията, за да не се задъхваш толкова много на сцената, което е неминуемо иначе. От друга страна, на мен ми се искаше да бъда много по-енергично и подскачащо, откачено бебе. Ако можех да дишам и да виждам по-добре, щях да тичам из сцената, сред публикат, щеше да е много откачено бебе.

– Апетитът идва с яденето, в случая с пеенето. В този смисъл замислял ли си се да развиеш и певческа кариера?

– Не съм го замислял в професионален план, а и моят глас е малко слаб и бързо се изморява. По-скоро се радвам, че приключих с този ангажимент, за да мога да се фокусирам сега изцяло върху филма си, тъй като там са ми основните приоритети. Догодина трябва да го снимаме.

– Ситуацията с коронавируса как се отразява – и на теб, и на близките ти?

– Вярваме в имунната си система. Човек трябва да е уверен в нея, да се стреми да я поддържа. Ние винаги сме се старали да реагираме на първи симптоми, каквото и да се случва – грип, настинка, защото после се усложнява положението. Повече хигиена има сега – не, че преди не е било, но сега е в пъти повече.

Тестове до момента не ни се е налагало да правим. Наблягаме на домашни грижи, профилактично. Имахме късмет да пътуваме в Гърция преди лятото, преди да започнат тестовете. Там си и останахме тогава. Сега ще видим как ще е това лято.

Интервю на Анелия ПОПОВА