В началото на 20 век, учените са работили с голи ръце, радиоактивните елементи. Те просто си стояли в лабораторията им и светели през нощта, а те са ги смятали за слаби, приказни светлини. Мария Кюри даже е държала тези светещи късчета из джобовете си. Човечеството било очаровано от радиацията.

Радиация е открита в някои естествени източници на питейна вода и се разпространило мнението, че това е природно явление и затова е полезно. Въпреки интензивното изучаване на радиацията в този период, изминали много години, преди хората да осъзнаят вредата й за човешкото здраве. В същото време в магазините е можело да си купите радиоактивна паста за зъби и сапун, радиоактивна козметика против стареене. В аптеките се продават продукти на основата на радия за лечение на артрит. Най-популярният продукт бил радиоактивната вода „Radithor” – в описанието се казва, че стимулира ендокринната система и по този начин помага да се отървете от почти всички болести. Произвежда се от 1918 до 1928.

Но през 1932 г. в Wall Street Journal, на първа страница излиза статия, озаглавена

„Водата с радий работеше добре, докато не падна челюстта му“

Статията разказва за смъртта на американския шампион по голф  Eben Byers, който в продължение на две години е изпил общо около 1400 бутилки „Radithor“ и получава доза радиоактивно заразяване, три пъти над смъртоносната. Неговото заболяване и последвалата смърт все пак довежда до повишена информираност за опасностите от поглъщането на радиоактивни материали, както и за приемането на закони, които увеличават контрола в производството на лекарства.