Приликите между бързия и банковия кредит са свързани с това, че и двата вида удовлетворяват нуждите на потребителите от финансови средства, отпускат се след проверка на кредитното досие в Централния кредитен регистър и за тях се дължи лихва. Забавянето на вноски и непогасяването на заема и при банковия, и при бързия кредит водят до лошо кредитно досие, което лишава потребителя от възможността да получи нов кредит в рамките на следващите 5 години. За да решите кой кредитен продукт удовлетворява вашите конкретни нужди, е важно да сте запознати и с разликите между бързите и банковите кредити.

1. Банковите кредити обикновено са по-дългосрочни и на по-голяма стойност от бързите кредити. Ако са ви нужни средства до заплата или скромен заем за кратък период, бързите кредити са подходящите за вас. При покупка на имот банковите кредитни продукти са вашето решение.
2. При банковите кредити одобрението на молбата за заем, както и превеждането на средствата, отнемат значително повече време в сравнение с необходимото при бързите кредити, при които цялата процедура е опростена и отпускането на средствата се извършва изключително бързо – от няколко минути до няколко часа. Това прави кредитите, отпускани от небанкови финансови институции, по-подходящи при спешна нужда от финансови средства.
3. Банките изискват от потребителите посочване на поръчител за определени кредитни продукти за разлика от фирмите за бързи кредити, които не поставят подобно условие пред кандидатстващите за заем.
4. Докато при банковия кредит е необходимо потребителят да бъде на място в офиса или клона на банката, то бързият кредит се отпуска онлайн и само срещу лична карта с няколко клика. Това го прави подходящ за хора, които нямат време, желание или възможност да посетят клон или офис на финансовата институция.

Банките изискват доказване на дохода и работа на трудов договор, за да одобрят молба за кредит, докато фирмите за бързи кредити не поставят подобни изисквания пред кандидатстващия. Те предлагат спешни кредити без доходи и без да изискват кандидатстващият да работи на трудов договор. Това ги прави подходящо и понякога единствено решение за хора, останали без работа, и в невъзможност да докажат дохода си.