Яна Маринова, Александър Сано, Луиза Григорова и Мартин Макариев са готови с новия си филм „Диви и щастливи“. Актьорите обикалят вече страната за срещи и предпремиери със своите почитатели из цяла България. На 27 ноември е предпремиерата и в София, а след това ще го представят два пъти в Лондон, на 5 декември в Македония, а на 11 януари във Виена, Австрия. Всички отзиви са, че именно този филм ще преобърне представите за българско кино.

„Диви и щастливи“ е д най-голям бюджет от всички български продукции досега, а сцените са досуш като холивудските. Участие вземат най-добрите актьори. 

Наш репортер разговаря с Яна Маринова за всичко интересно от задкулисието на снимачния процес. Лъчезарната актриса открехна вратата и сподели доста пикантни истории по време на снимките, някои от които са супер опасни и стряскащи. Случайно или не, но във всички по-комични ситуации попада името на Луиза Григорова, а от разговора по-долу ще научите защо. 

– Остават броени дни до официалната премиерата на „Диви и щастливи“. Расте ли напрежението в теб?

– Във всички кина вече се продават билети за предпремиерните прожекции на „Диви и щастливи“. Много хора във Велико Търново, Горна Оряховица и Шумен вече гледаха филма и имаме страхотни отзиви. Илизат от залите засмени и говорят с лафове от филма. (смее се) Масово тийнейджърите го харесват, което за нас беше голяма изненада. Обичаме си феновете и усещаме и се радвам, че успяхме да ги зарадваме с този проект. Чувството когато обичаш и се чувстваш обичан е вълшевно. Благодарение на община Варна започнахме този филм, а го довършихме с помощта на Русе, Велико Търново и най-вече столична община. 

– А защо „Диви и щастливи“? Кой се спря на това име? 

– Луиза Григорова е виновна! Имахме идея да е само „Диви“, защото във филма става въпрос за две диви жени, но тя изтърси това „Диви и щастливи“ и на нас всички много ни хареса. Две мадами (Луиза Григорова и Яна Маринова – б.а.) забъркват страшна каша и тръгват да бягат от Варна към София, а по петите им цялата полиция с едно педантично ченге – инспектор Донев (в ролята Александър Сано – б.а.). И тези героиня правят инспектора див и щастлив. Но гледайки филма оставаш с с такова усещане. Това е моментът, в който си казваш: „Край, няма да се съобразявам с правилата“. Всеки заслужава най-доброто и никой не трябва да му диктува живота. 

– Кой момент във филма е твоят личен фаворит? 

– Всички моменти! Този филм ми е фаворит като цяло и няма как да избера даден момент. Може би е някакво възмездие заради неща от миналото ми на момиче. И в трейлъра може да се види как стрелям по Явор Бахаров и може би това е най-силният момент за мен. Гледайки филма си казах: „Върнах си го“. По-запознатите ще знаят кого визирам… 

– Коя е най-трудната за снимане сцена и имаше ли по-екстремни преживявания?

– Имаше много екстремни преживявания. Аз изобщо не си представях такъв филм, но Александър Сано и Мартин Макариев ме изумиха. Има страшно много каскади, мозъкът на Мартин не спираше да измисля нови и нови неща. С Луиза трябваше да скачаме от Фестивалния комплекс във Варна и се оказа доста екстремно. Вързан си с въже, но имаш свободно падане 5-6 метра и след това каскадьорският екип те прибира. Много се смях после, когато гледам дубли, в които Луиза е на ръба и се кръсти. Тя никога не се оплаква, не казва, когато я е страх… Имахме сцена, в която я возя на мотор и я усетих как зад мен се свлича на асфалта. Цялата беше ожулена и отивам към линейката, а тя с големите си очи само стои и ме гледа. (смее се) Имаше и друг забавен момент. Трябваше в движение да се качи на един мотор, но не успява, а моята дубльорка Теа Маркова дава пълна газ и цялото лице на Луиза стана черно. Като негърче, дори езикът и очите вътре бяха черни. Като малка исках кукла-негърче и като я видях в този вид си спомних за това мое желание. Една кола пък трябваше да се взриви на толкова близко разстояние от Александър Сано, а той дори не трепна, говедото. Заснехме филма за 26 дни – 4 дни във Варна през 2018 г. и останалите дни тази година. Участват много добри наши колеги: Явор Бахаров, Койна Русева, Асен Блатечки, Теодора Духовникова, Калин Варчански, Дария Симеонова, Луиза Григорова, Александър Сано и т.н. 

– Ти самата определяш ли се като „дива и щастлива“?

– Да, когато работя се чувствам „дива и щастлива“. През останалото време съм станала отговорна и съзидателна. Не ми се живее друг живот, честно казано… 

– Интересно е, че със Сано, Луиза и Мартин Макариев успяхте да сформирате едно приятелство, което явно ви помага доста и в работата…

– Много често се казва, че сформираме приятелства, които ни помагат в работата, което е неправилно. При нас няма компромиси. Когато обичаш страшно много работата си, то не можеш да имаш кой знае колко приятелства извън нея. Ставаш си най-близък с тези, с които работиш. Ако някой е просто приятел, но не отговаря на качествата за работа, той си остава приятел, но не е от екипа. Никой от нас няма да си зареже приятелите, но няма шуробаджанащина.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ