Това се крие! Ето кой стои зад финансовите кризи и кой е отговорен, че живеем на кредит. Банките са малки деца в сравнение с

Лихвите на Папата и как Ватиканът е послужил за пример на големи държави като САЩ да живеят на кредит

Историята на облигациите като дългов инструмент е тясно свързана с Ватикана в Рим.

И практикуваното днес дефицитно бюджетно финансиране от държавите е изцяло по образеца на Ватикана от 16-ти до 17-ти век.

Или Ватиканът е учителят, пионерът и практическият създател на съвременния държавен дълг. Католическата църква е била достатъчно гъвкава в знанията си как да разполага с големи суми пари.

Иновациите при парите и паричните инструменти обикновено винаги са свързани с финансови кризи.

Така е било и в Рим в началото на 16-ти век. Ватиканът, начело с папата, са били в голямо затруднение да събират пари от техните курии, на север ги е притискала Реформацията, от югозапад ги застрашавали османски нашествия. Или няколко фактора в един момент свиват приходната част на папския Рим. От друга страна, същите фактори, а и допълнителни такива рязко увеличават разходната част на Ватикана. Към вторите спадат войните със съседите, разпространението на ватиканските идеи, както и амбициозните планове за голяма репрезентативна, строителна програма в Рим, чиитo плодове и до днес са обект на международния туризъм.

Всичко това е струвало много пари. Така например, бюджетът на папата се е увеличил от 1526 до 1667 година номинално с цели 443%. Този страхотен ръст, папата е покрил по пътя на задлъжняването. На пръв поглед това не би изглеждало като новост, тъй като и преди 1500-та година, господарите в Европа и папите в Рим са поемали краткосрочни кредити от банкери срещу високи лихви.

Когато през 1526 година,  папа  Клеменс VII, произхождащ от фамилията на Медичите от Флоренции въвежда за пръв път една държавна облигация, наречена Monti („Планина от пари”), за първи път в икономическата история се появява така наричаният днес – консолидиран държавен дълг. Папата носи в себе си специфичните знания на флорентинските банкери и смело ги прилага: първият държавен облигационен заем е в размер на 200 000 Scudi (скуди) и носи на инвеститорите лихва от 10%. Новост в тези облигации е тяхната емисия в малки индивидуални дялове 100 или 50 Scudi, което ги е направило атрактивни и за дребни вложители. Или емисията на дълга е насочена към много широка публика. Тук разбира се има и много психология, защото кой тогавашен италианец не би се почувствал кредитор на великия папа, срещу 10% лихва. Ние бихме могли да си направим и извода, че Медичите неслучайно успешно са се преборили за папския престол. Защото 1526 година е началото на издигане на Ватикана в продължение на повече от два века в

най-големия финансов център в Европа. Нещо като Уолстрийт на 16-ти век.

Схемата на пласиране на облигациите е била така изпипана още от самото начало, че тя не е била променяна след това като основна схема над 2 столетия. Дългът е бил продаван като единен пакет на един банкер. Той разбира се не е бил избиран с конкурс. По този начин Ватиканът е получавал веднага цялата кредитна сума на куп. Банкерът е играел ролята на депозитар и с това е отговарял за пласмента на Мonti-облигациите и за изплащането на лихвите. А лихвите са били изплащани на порции на всеки два месеца. И тук Медичите са владеели психологията на инвеститора – на всеки 60 дена да се получават свежи пари, без всякакви закъснения или измами, точно на падежа. Ватиканът е покривал обслужването на дълга си от данъчни постъпления и частично от специално за това въведен данък. Броят на папските облигационни заеми достига 71 през 1680 година. Те донасят на Ватикана през 1592 година 5,6 милиона Scudi и през 1619 година 15 милиона, за да достигнат през 1657 година 1657 милиона Scudi. Приравняването на тези суми към днешните инфлационни пари би изисквало специална софтуерна програма, но става въпрос за огромни суми от реални пари. Метафората „Планина от пари” не е подбрана случайно?

Различните облигационни заеми са служели на различни цели. Облигационният заем Monte della Fede от 1526 година е финансирал Свещената Лига в борбата срещу амбициите за експанзия на Карл V. Отделни облигационни заеми са генерирали пари за войните срещу Османската Империя. А който е закупувал облигации по заема Monte della Farina (“Брашнената Планина”), буквално е вземал участие в осигуряването на евтин хляб за римското население. Може би в тази точка, съвременните държави има какво да заимстват от Ватикана през 16-ти век?

Но за да не си помислим, че Ватиканът и папата са били благотворителна организация трябва да погледнем статистиката на разпределение на тези заеми. 34% от този държавен дълг, един доста голям дял е отивал във военната сфера. 26% процента от общите суми са попадали в джобовете на управляващите папски фамилии и техните приближени. Но това брутално присвояване в онзи исторически период се е възприемало като нормално от поданиците и инвеститорите. За последните от първостепенно значение е била редовната лихва. Освен това Ватиканът е бил така гъвкав, че една голяма част от Monti облигациите са били унаследявани. След олихвяването им в продължение на няколко години с по 10%, в последствие те са носили в продължение на десетилетия една лихва от 6 до 8% върху номиналната стойност. А при облигациите, лимитирани със смъртта на държателя, е имало предвидена за изплащане и рискова премия. Притежателите на Monti-облигации са имали възможността да ги търгуват на свободния пазар свободно и така е била поддържана почти през целия 17-ти век една тяхна пазарна стойност, надвишаваща номиналната им стойност. Това е създавало допълнителна привлекателност и провокирало стръв у постоянни инвеститори.

Този първокласен, новаторски финансов бизнес, дълго време е давал предимства за двете страни. Но с времето обслужването на дълга е добило доста големи размери, а никой не е и правил опит да реформира данъчната система. Част от инвестициите в инфраструктурата се оказват като нерентабилни. За войните не е нужно да споменаваме. Така през 1526 година, на старта, лихвите по дълга представляват 33% от всичките приходи на Ватикана, а през 1673 година този дял се е покачил вече на 50%. В търсене на изход, папите започнали да не издават наследствени облигации (по нашему това се нарича затваряне на „чучура”) и постепенно са намалили до края на 17-ти век лихвата на 3%. Но и в тяхната постна форма, Monti облигациите са запазили и през целия 18-ти век своята атрактивност като инвестиция.

Трайната експлоатация на Ватиканската държава води до западане на папския Рим и в края на 18-ти век дълговата система Monti бива преустановена, а с това и подпечатана съдбата на Църковната държава. Следват тежки десетилетия на агония, свързани с Наполеон и неговото влияние и през 1870 година идва и разпада. През тази година започва и нова епоха за финансите на папата.

По материал на Frankfurter Allgemeine Zeitung ot 5.01.2019  

За малко сравнение, днес държавният дълг на САЩ надхвърля 22 000 милиарда долара, като при започване на управлението на екипа на Рейгън през 1983 е бил 2 000 Милиарда. Днес американските 10-годишни държавни облигации, носят на вложителите лихва от 2,69%. По интересното е, че през 2019, държавният дълг на САЩ ще се увеличи със сумата от 1 000 милиарда долара. И в случая пишем само за консолидиран държавен дълг и няма да споменаваме колко милиарда от бюджета отиват за обслужване само на лихвите по него. Нито ще добавяме към този дълг другите две кошници американски дълг – този на корпорациите и фирмите и този на домакинствата. Тогава вече се оформя истинска „Планина”.

Автор: Kaizer

Bradva.bg