Историята на една стриптизьорка

Чудили ли сте се какво им е на стриптизьорките? Колко пари изкарват, за да се кълчат голи на тия токчета? Дали наистина са лоши мръсници или сред тях има и свестни момичета? Реджина, която работи в Портланд, Орегон като стриптизьорка, градът с най-много стриптийз клубове в цял САЩ, ще ни разкаже за професията си:

Аз съм на 26 години, стриптизьорка съм от около 2 години. Любимите ми неща за правене през свободното време са да гушкам кучето си, докато гледам телевизия, да се размотавам с приятели и да ходя на плаж. Често срещам хора, които мислят, че ние, еротичните танцьорки винаги искаме да купонясваме, да се друсаме, да правим безразборен секс, но те забравят, че ние сме нормални хора, като всички останали.

Още от малка не приемам голотата за нещо срамно или нещо, което да ме кара да се чувствам неудобно.

Въпреки това в пубертета нещата се промениха – докато съучениците ми мислеха за връзки и гаджета, аз се лекувах от левкимия. На 14 претърпях тежка операция за присаждане на костен мозък. Почти не ходех на училище, а когато започнах отново да се събирам с връстниците си се чувствах грозна и осакатена.

Първата ми истинска среща беше като студентка. Започнах да възстановявам психиката си и разбрах, че е напълно нормално да бъдеш сексуално уверен в себе си.

Моята съквартирантка беше стриптизьорка. Тя ме заведе на нудистки плаж, където придобих увереност да се разхождам гола пред хора. Винаги съм била любопитна за нейната работа и тя отговаряше на всичките ми въпроси, но исках да опитам наистина!

На първия си работен ден бях много нервна. Осъзнах, че да ходиш гол по плажа с други голи хора няма нищо общо с това да бъдеш на токчета пред клиенти. Колежките ми бяха много мили с мен, подкрепяха ме и ми даваха съвети. В Портланд общността на стриптизьорките е доста сплотена и вместо да се конкурираме, всички си помагаме, което прави работата ни много по-приятна.

Работната ми смяна започва с подготовка вкъщи. Отнема доста време да се оправя, трябва да се обръсна, да се гримирам, да си направя прическа. След това отивам в бара, където заедно с другите момичета си говорим и избираме тоалетите си за вечерта. Когато дойдат клиентите излизаме на работа!

Любимата ми песен, на която танцувам, е Desire на Meg Myers – звучи много готино, а гласът на певицата е доста нежен, което считам, че ми отива. Кара невинното ми лице да изглежда доста съблазнително. Любимата ми сценична дреха са едни неоново розови бикини, обшити с пайети от двете страни, защото изглежда много момичешко, но въпреки това стилно. Но най-много бакшиши изкарвам с комплекта ми на Виктория сикрет.

За добрата стринтизьорка не е задължително да има съвършено тяло или най-красивото лице на света. Тя трябва да има усет към клиента, да го очарова и да го завладее. Доброто чувство за хумор също се цени! Триковете на пилона могат да бъдат полезни, но истинските пари се изкарват от момичетата, които изпълняват танци в скута на клиента.

Всички мои приятели знаят за професията ми. Не се опитват да ме променят, а и тук в Портланд, тази работа се приема за нещо нормално. В семейството ми само майка ми знае. Бях много притеснена и ми отне известно време да й кажа. Тя ме подкрепи изцяло.

Средно за една смяна изкарвам $200. Работя в малък клуб, където таксата не е много голяма, но много харесвам колектива, сред който съм всяка вечер, което е важно.

Професията ми доста промени начина, по който гледам на мъжете. Научих, че дори в момента да няма клиент, който да те хареса и да ти плати, след малко ще се появи такъв и най-важното е как се чувстваш относно самата себе си.

Подкрепям вижданията на феминистките, но не виждам нищо лошо в това да изкарвам пари с тялото си. На първо място ценя възможността да бъда самостоятелна и сама да взимам решенията за живота си.

Не мисля да се занимавам с това още дълго време. Наскоро завърших бакалавър и вече си търся работа. Да бъдеш стриптизьорка е доходоносно, но е доста изтощително.

Не позволявай на никой да определя кое е добре за теб или кое не е. Обичам да казвам, че „преди ми пукаше за това какво другите мислят за мен, докато не се опитах да си плащам сметките с мненията им.“/mensbible.bg