Тезата, която по-долу ще обоснова е, че изразите Б*ХТИ МАЙКАТА и Е*И МУ МАЙКАТА са свещени благословии от дълбока древност в българския език, а не груби псувни.
Всичко започна, когато карах първото си висше образование през 1983 година. По време на лятото, преподавателят ми по диалектология ми предложи да осъществя лятна практика при него на тема „НЕПРОУЧЕНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ, ВОДЕЩИ КОРЕНИТЕ СИ ОТ ДРЕВНОСТТА”. Съгласих се и първо посетих няколко северно-родопски села около Асеновград.
Сядах на чаша лимонада в някоя от местните кръчми и се заслушвах какво си говорят по-възрастните мъже, които умуваха над някой проблем с чашка алкохол в ръка. Така на няколко пъти забелязах, как след разгорещен спор, единият от събеседниците отвръщаше на дискутиращия с него приятел, използвайки един от двата 
израза, които разглеждаме. Моите дядовци ме бяха възпитавали, че такава обида трябва да се наказва жестоко – най-малкото с „голям лобут”. Там обаче не се случваше нищо подобно. Като противовес на това, в което бях възпитаван, когато някой от възрастните мъже използваше един от тези изрази, другият го прегръщаше усмихнат с думите: „БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАК МЕ БЛАГОСЛОВИ!”
Мислех си, че при тези хора, вместо с бой, на подобни обиди се отвръща със сарказъм. Освен това не бяха пияни и разбираха смисъла на думите. Записвах надлежно всичко, но след една от поредните подобни случки не издържах и се доближих до тях. Загледаха ме учудено, сякаш питаха, какво искам и естествено веднага им отговорих с въпросът, който най-много ме вълнуваше: „Абе, хора, какво става при вас? Слушам от известно време как единият на няколко пъти псува другият с „Б*ХТИ МАЙКАТА”, след това пък някой 
от останалите му отвръща „Е*И МУ МАЙКАТА” и никой от вас не стана да се сбие с човека изрекъл тези псувни, а го прегръща му благодари, че го е благословил!”
Те ме зяпат известно време учудени, след което се разхилват до засиняване и някой от тях успява да ми каже: „КАКВИ ПСУВНИ БЕ, МОМЧЕ? ТОВА СА СИ МНОГО ДОБРИ БЛАГОСЛОВИИ И ЗА ЧОВЕКА И ЗА СЕМЕЙСТВОТО МУ!”
Честно казано, всичко ми се стори доста мътно и непонятно, но продължих с лятната си практика, като се преместих в няколко средногорски села около Казанлъшко. Няма да ви разказвам подробно, но… там попаднах на същите ситуации като в някакво дежаву. Не включих нищо от разказаното тук в разработката си, но го запазих.
Така се стигна до 2000 година, когато вече съм почитан научен работник, чието мнение се цени и често посещавам научни конференции, свързани със специалностите от няколкото висши образования, които завърших. Запознах се с изследователските трудове на пловдивския историограф Константин Каменов и в тях едни сведения веднага подсетиха позадрямалата ми памет за разглежданите изрази. Срещнах се лично с този млад учен и проверих в разговор с него, 
че това, което е поместил в книгите си и ме касаеше лично, действително е вярно. Става въпрос за част от древни източници, които засягат историята на предците ни в Средна Азия.
Няма да ги цитирам по отделно, а ще ги преразкажа според същността им. Едните от тях разглеждат столицата ни, когато държавата на дедите ни се нарича Балхара (с още две равнозначни като значение названия – Бахди и Бактр). Преводът на всеки един от тези топоними е СТРАНА НА ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ. Столицата носи названието Балх (с равнозначни смислово още няколко наименования от рода на Бахти, Бехти, Бахди, Бактр и др.). В много от изворите се твърди за столицата ни „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ВСИЧКИ ГРАДОВЕ”, „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ХИЛЯДИТЕ ПЕЩЕРИ”. Това е бил градът от който са излизали всички династии, управлявали владенията и държавите в цяла Средна Азия, като и други райони, а между по-знатните държави влизат Партия, Персия, Армения, Индия и т.н. Сред династиите са такива фамилии като Пахлави, Аршакиди, Сасаниди и др. Самият град, е възприеман в тогавашния азиатски и източно европейски свят (между XVIII пр. Хр. и III в.) за свещен. Спирайки се на разгледаните изрази, както и на още много други сентенции, съдържащи името на столицата ни и определящи я за майка, си позволих да подменя термина Балх с равнозначния му, но диалектен термин Бахти.
Така от разглежданите изрази се получава словосъчетанието БА*ТИ МАЙКАТА. Според различните изрази спомагателният глагол (съм) може да се постави, както между двете думи, така и в края. Това обаче не е от съществено значение, защото за времето, за което пиша, този глагол много често не се е изписвал защото се е подразбирал априори. Достигайки до тези съждения, с колегите ми използвахме последните достижения от областта на физиката, свързани с паметта на водата. Позовахме се на методиката на японския учен Масуро Емото и над капки дестилирана вода започнахме да повтаряме изразите БАХТИ МАЙКАТА и БАХТИ МАЙКАТА Е. Гледани под микроскоп тези капки придобиха формите на изящни кристали, различни по вид. Други наши оипти, от областта на физиката, но този път с апаратура, 
доказаха, че при втория израз, когато в края се изговаря спомагателния глагол (или какъвто и да е глагол), фразата отключва енергийно защитно поле около човека към който е насочена и го защитава от уроки и проклинащи изрази. Така ми трябваха почти 20 години, за да разбера защо едно словосъчетание не е псувня, а благославящ израз. Излезе, че по-неуките хора имат по-добро познание, но за нещастие, както и учените са изгубили пътя до него или пътят на знанието е изчезнал. До последното отново достигнах след разговор с историка К. Каменов.
Що се отнася до другата „псувня” – Е*И МУ МАЙКАТА, нещата за разкодиране се оказаха още по-лесни от първата, когато завършихме работата по нея. Буквалният превод от онзи далечен език, който са говорили предците ни и които са били едни от първите апостолически християни, както отново ми изясниха учени историографи, е ЕВА МУ Е МАЙКАТА. С тази констатация се привършва всякакъв спор и същевременно отново се отваря енергийното защитно поле около човека към който е отправена. Най-вече формулата се използва за обръщение и приключване на спора поради безсмисленост, към по-малко грамотни хора. С това обаче им се показва, че разходът на енергия – слово е излишен, биват благословени и без думи им се казва „ЩЕ РАЗБЕРЕШ ВСИЧКО, КАТО ТИ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО”.
Автор: Анонимен лингвист
