Американците често обичат да се шегуват, че днес е невъзможно човек да каже някоя шега без да засегне нечии чувства. Едни се обиждат на религиозна тематика, други на расова, трети на полова, а четвърти кой знае на какво. Това всъщност е един от най-сериозните проблеми на съвременното общество, тъй като малцина са онези, които са в състояние да осъзнаят, че природата ни е направила различна и всеки е нормално да има силни и слаби страни.
Настоящата тема обръща внимание повече на сексизма.
През последните 100 години мъжете по целия свят се борят за равни права с мъжете, което аз лично адмирирам, но в първичната и чиста форма, в която е било в началото.
Да, жената трябва да има абсолютно еднакви права, що се касае до социума. Правото на глас не бива да се определя от пола, нито правото на мнение или пък правото професионална и лична амбиция. Спекулацията с човешките права възниква в последните 20 години.
Днес се смята за проява на сексизъм, ако си позволиш да направиш комплимент на една дама или пък ѝ отвориш вратата. Също така може да получиш обвинение, ако откажеш дадена професия на жена, смятайки, че тя няма физическата сила на един мъж, за да се справи. Днес в общи линии всеки един отрицателен отговор към жена е считан за предразсъдък към пола ѝ.
Тук се намесва науката, за да докаже, че сексизмът е плод на нечии политически интереси, манипулиращи обществеността в продължение на десетилетия, а не проблем във възпитанието и правомощията на мъжете по света.
Най-адекватният пример е с мозъка. По света са проведени редица изследвания, които по категоричен начин доказват, че мозъците ни се различават в прекалено много отношения, за да смятаме, че сме напълно еднакви.
Един чисто визуален тест е установил, че хората сме в състояние в 73% от случаите да посочим, кой мозък принадлежи на мъж и кой на жена. Това е благодарение на различните размери на органа. При мъжете той е по-голям по своя обем и маса, което в същото време не значи, че капацитетът ни се различава, защото принципът на обработка на информация няма нищо общо с тези измерения.
Друг показателен тест, включва деца до деветмесечна възраст. Поставени при еднакви условия в кошове с играчки, момиченцата почти винаги избират кукли и други асоциирани с типично женственото поведение предмети, докато момченцата се спират най-вече на колички.
Отчетено е, че децата започват да осъзнават половите различия чак на 18-месечна възраст, когато започват да говорят и задават въпроси за заобикалящия ги свят.
Може ли едно такова поведение да се манипулира? Едва ли, защото процесите в бебешкия мозък са все още на първично ниво. Основните му функции са да поддържа дишането, сърцето, съня и храненето. Изграждането на личността започва някъде около 2-годишна възраст.
Апелираме към цялото онова женско съсловие, което не спира да тръби наляво-надясно, че е жертва на сексизъм, да спре със спекулациите за равенство не само в социално отношение, но и в природно, защото там никой не е в състояние да се намесва. Ако някой пада жертва на подобно отношение, то това сме ние – мъжете, които сме принудени да мерим всяка една стъпка и дума в живота си, за да не засегнем нечии чувства.
Автор: Десислав Янкулов
