Думата „свастика“ идва от санскрит „свастика“, което означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Така наречения „щастлив амулет“.Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през 8 в.

пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през 5 в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз, 2-3 век пр.Хр., са намерили погребална плоча, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.

В Америка и Англия, се е смятало, че този символ трябва да се разбира като абревиатура на четирите думи, които започват с буквата „L“ : Light – светлина, Love – любов, Life- живот и Luck – късмет и щастие.

В Индийският си сектански смисъл, свастиката по часовниковата стрелка е мъжка и носи щастие, а женската, в обратната посока – символ на злото и поличба за нещастие. Символът в днешна Европа с расово дискриминативен смисъл, заради употребата си от нацистите е по часовниковата посока. Употребата на свастиката е била така позитивна, както и увереността на всеки немец, че се гради нов по-добър свят, базиран на ариската богоизбрана раса. Т.е. свастиката е избрана тъкмо защото олицетворява позитивното.

Пречупеният кръст води началото си от Индия и за будистите и индусите и днес тя е религиозен и свещен символ. Впоследствие бива злополучно употребен и от Третия райх. След 1945 г., която използва свастиката за своя емблема, много страни спират да използват този символ.