Всеки носи дълбоко в себе си историята, която е променила живота му по един или друг начин. Много често тя носи болка и страдание, друг път щастие и вдъхновение за автора й.
Представяме ви една история на бивш престъпник, ако може човек да се нарече такъв някога, но въпреки това ще ви я покажем…

Пише ви един бивш престъпник, ако може така да се каже. Бях осъден на няколко години затвор за няколко неща.

Част, от които наистина не бяха мое дело, но ги признах, за да ми намалят присъдата. Това е положението в българските съдилища. Думата не ми бе дадена в съда на първото дело. Хванах уж „добър“ адвокат, който дори не ме разпита за какво става въпрос и пледираше, че съм невинен дори за нещата, които съм извършил и признал пред следовател.

После си хванах друг адвокат. Той не ме пита, не ми предложи, направо ми каза да признавам всичко, в което ме обвинят, за да ми намалят присъдата. Е, така и стана -намалиха ми я с 1 година. Но товара, който носех стана двойно и тройно по голям.

В началото лошо ми ставаше като гледах какво пишат по вестниците за мен. Приемах го тежко. Доста се озлобих от това и бях решил да ги съдя. Не знам вие до колко вярвате на медийте, но мога да ви кажа, че може би само 2% е истината от 100%. Даже и 2 са много понякога. Но вече не искам да се занимавам с това- нека са живи и здрави.

Искам да започна на чисто. Запознах се в затвора с много престъпници. Мога много да разказвам за там. Имаше наистина свястни хора, колкото и смешно да звучи. Никой не е застрахован, че няма да попадне там. Има наистина нелепи случаи. Та нещата за тях, които съм чел също не отговарят грам на истината. Жалко е, че хората взимат всичко за чиста монета.

Както и да е. Аз държа да кажа, че не съжалявам, че попаднах там. Научих много неща и си направих равносметка накъде съм тръгнал и че трябва да се спра.
Излезнах с нагласата да загърбя миналото и всичко лошо, всички познати и приятели. Смених града.

Забравих да кажа, че имах глоба да платя, имам да връщам пари от преди и трябва да платя разноските по всички дела и обжалвания. През годините там си вървяха лихвите и сега имам много пари да връщам.

Та както казах смених града. Родителите ми ми помогнаха финансово за квартира. Започнах да търся усилено работа. Да, обаче кой иска да даде работа на престъпник?
Върнах се при семейството си и вече няколко месеца ме издържат и се чувствам супер зле. С 300 зора започнах като строител обаче имайте предвид, че държавата ми отдържа от 300лв заплата, 100лв и за мен остават 200 и познайте как мога да се издържам с 200лв при положение, че половината отиват само за транспорт.

Не искам да обвинявам никой за нещо, за което сам съм си виновен, обаче държавата не дава втори шанс на престъпниците. Как да си върна дълговете, при положение, че едвам оцелявам. Адвокатът ми каза да замина в чужбина да работя, за да изкарвам повече пари.

Не знам там как възприемат престъпниците и дали въобще ще мога да си намеря нещо. Да не говорим, че така и не успях да завърша висше, а следвах ЗНС. Каква ирония на съдбата. Вече нямам право да упражнявам професия полицай, както и съдя, лекар, архитект, банков служител и още куп др. Всъщност като се замисля май нямам право на нищо вече-освен да легна и да умра. И започвам да се чудя защо не ни убиват направо, вместо да влизаме в затвора.

Какъв е изходът въобще ако има такъв?
Ако искам да следвам сега нещо друго, за да се квалифицирам и евентуално да мога да се реализирам на трудовият пазар, как да стане при това положение? Как? Живея на село в момента. Ученето би струвало скъпо, а не мога да мъча още дълго родителите ми. Не стига че за адвокати плащаха. Дори днес разбрах, че баща ми възнамерява да продаде копютърът и пералнята. Сигурно ще ви прозвучи смешно, но на мен хич не ми е. Става все по-зле и по-зле.
Остава варианта наистина да замина за чужбина, ама те направо с отворени обятия ще ме посрещнат чужденците. Въобще не знам кво да правя вече.

Сигурен съм, че много хора, които съжаляват за миналото си, искат да започнат на чисто, но нито държавата, нито обществото им дава втори шанс. Но аз няма и не искам да се връщам в затвора. Не искам да посягам към наркотиците. По скоро бих си сложил сам край на мъките, поне да не съм в тежест на близките.

Не съм предполагал, че ще стана толкова слаб и безсилен. Няма повече какво да кажа. Може да си вземете поука от историята ми какво става като не се спазва закона.