Да, всички искаме да изглеждаме като модели за корица на фитнес списание, но повечето от нас нямат дисциплината, за да влязат във формата, която искат.

Не такъв проблем са срещнали и онези, за които ще ви разкажем сега или по-точно те сами ще разкажат за себе си и причината да пожелаят промяната.

1. Разбрах, че хората те приемат по-сериозно в живота, когато си в добра форма.
2. Влизам във форма.
   
   Бях 113кг, а сега съм около 95. Просто ми омръзна да не ми стига въздухът. Исках да разгледам места, до които трябва да се върви. Места като природни забележителности, национални паркове и такива. Исках да ходя на пазар за нормални дрехи, а не за онези, които дизайнерите смятат, че отиват на дебелите жени. Исках да се чувствам по-добре. Все още на практика съм с наднормено тегло, но вече има огромна разлика в това как се чувствам. Харесва ми!
3. Там бяха момичетата, с които исках да спя и онези, с които биха искали да спят с мен. Исках да съм с първите, но те не си падат по дебели пичове. Свалянето на килограми ми докара голяма самоувереност. Съветът ми – следете си калориите и се придържайте към тях.
4. Както всички знаем, дебелите хора лесно се потят. Бях толкова дебел и мокър, че оставях потни петна по виниловите столове или всяка друга повърхност, по която оставаха отпечатъци. Това ми се струваше особено отвратително.
5. Има един документален филм по Netflix, който се казва „Писна ми“. Един приятел ми го препоръча и когато си го пуснах се уплаших толкова, че изхвърлих половината си храна и започнах да премислям какво купувам и ям. Отслабнах с 13кг, само защото започнах да се ограничавам. Снимах се преди и след и резултатите бяха уникални. Промяната не си личи на пръв поглед толкова, защото се гледаш всеки ден в огледалото. По принцип съм вманиачена личност и когато нещо ми хареса му се отдавам напълно. Помислих си: „Хей, свалих 100 на 87 килограма за няколко месеца. Какво ще ме спре, за да отслабна още?“ Започнах да чета за различни тренировки в един сайт и тогава от 20 минути за миля ги направих 11 минути и то без вече да спирам, за да си поема дъх. Когато не се чувствам добре, отварям архивите си, за да видя разликите и веднага настроението ми се оправя. Това е, което ме поддържа, за да продължавам – да виждам подобрението от миналото.
6. От 161 станах 100 килограма. При такава тежест всичко в живота ти ти подсказва, че трябва да свалиш килограми, защото си нещастна топка плът без значение от мнението на близките ти. Капката, която преля чашата, бе, когато бях на екскурзия в Италия и с красивата ми съпруга отседнахме в уникална стая точно до брега. Зазоряваше се и цветовете на водата те ограбваха от думите ти. Жена ми се къпеше в огромната вада на пиедестала в банята, от където се гледаше през прозореца към водата. Това трябваше да е грандиозно! Но се опитах и аз да вляза във ваната и без значение какво правехме нямаше начин, да се поберем и двамата… Когато се прибрахме у дома, веднага си купих карта за фитнеса, направих доста проучвания и се впуснах в 90-дневен режим с crossfit и диета.
7. Винаги ми се е искало. Не беше решение от  онзи тип, който си мислите. Ходих на терапия. Използвах храната, както много хора използват алкохола – като самолечение. Хранех се, за да се почувствам по-добре. Търсенето на помощ е това, което ме накара да предприема промяната. Винаги е странно, когато хората ме попитам, а единственият отговор, който ми идва, е, че не съм депресиран вече.
8. Отказах цигарите, което ми остави много натрупана агресия. Започнах да ходя на фитнес и да минавам 12-те мили до работа с колело. Това бе само, за да овладея емоциите си, но накрая се пристрастих към адреналина, който ми даде самоувереност. В последствие отслабнах и заякнах. Жените започнаха да ме забелязват, чувствах се добре, а и ми спестяваше пари. И така загубих около 45кг, което беше някак нецеленасочено, но веднъж щом опитах от живота на човек, който не е дебел, вече не можех да спра.
9. На теория не бях с наднормено тегло, според статистиките, но никога не съм чувствал, че съм така, както трябва да съм. Това се дължеше най-вече на тъпата ми връзка, в която давах тласък на емоциите си, чрез храна и гледане на телевизия. Тренирах често, защото винаги съм обичал спорта, но не изгарях достатъчно, че да балансирам това, което приемам, с това, което горя. Тогава реших да прекратя връзката си и изведнъж нуждата от храна изчезна. Между нормалното хранене и продължаването на упражненията добавих и силови тренировки, което ми помогна да сваля доста килограми. Всъщност се оказа, че не е много съзнателно решение. Просто промених някои неща в живота си, за да си създам по-здравословна среда.
10. Купих един нов танцов уред за гаджето си, който тъкмо бе излязъл на пазара. Опитах се да играя на него, когато на екрана му се появи съобщение, че трябва да сляза, защото бях прекалено дебел. Записах се във фитнеса на следващия ден. 7 години по-късно съм с 31 килограма по-слаб и си правя по 10 мили на ден без да имам намерение да се връщам назад.
11. Мразех да съм сладкият дебеланчо в класа или пълничният брат на сестра ми. Освен това, много хора започват да те приема по-сериозно, особено когато си млад, щом спреш да приличаш на потен сладкиш.
12. Един ден се качих по стълбите до спалнята си, за да си обуя чорапи, когато седнах на леглото и забелязах, че дишам тежко. Излязох, за да си купя кантар и тогава видях, че той показва 140кг. Едва не се насрах, защото нямах представа, че толкова съм надебелял. Трябваше да измисля начин, за да отслабна и веднага в съзнанието ми се върна спомена, който така често ми бе набиван в главата – трябва да спортувам! Затова започнах и се впуснах в едно предизвикателство, с което спаднах до 127кг.
13. Всичките ми дрехи започнаха да ми отесняват и не исках да си купувам по-широки, защото така само щях да си дам извинение, за да продължа да качвам. Един ден се бях напушил доста и се погледнах в огледалото, когато не можах да се позная. Започнах да ям по-малко и да карам колело по 15 мили 3 до 5 пъти в седмицата. Сега тежа 81 килограма, отслабвайки с 20. Не съм бил толкова слаб от прогимназията.
14. Бях второкурсник и съм висок 183см, а тежах 108кг и затова веднага отидох на фитнес. През годината отслабнах с 32 килограма и оттогава се поддържам така с диета и упражнения. Няма магически трик, за да го направиш. Получих хранително разстройство, когато достигнах 88кг и оттогава го чувствах като проблем, въпреки че получавах подкрепа от семейството и приятели ми. Превърна се в нездравословно вманиачаване, което исках да преборя с цената на всичко. Сега съм на 23, здрав и много по-щастлив от себе си. Тежка задача е да промениш живота си, но определено си струва.

Автор: Десислав Янкулов Източник: Playboy