Днес ще изчукам Люси!, – беше първата ми мисъл, когато се включи алармата и започна деня. Впрочем деня отдавна беше започнал, снощи до късно купонясвах с приятелчета.
Аз. Днес. Ще чукам. Люси. Слизам на пода.


Петдесет лицеви. Трябва да бъда във форма, нали аз днес – да, да…
-надолу, – ще чукам Люси
-нагоре. надолу-нагоре…
Петдесет пъти.
Самовнушение. Казват, че помага.
Люси. Стройна, Красива. Умна. Облича се като кукличка. От интелигентно и заможно семейство. Първи курс в университета за Национално и Световно стопанство. Свири на пиано. Секси парче, и аз днес ще я изчукам.
Отивам към водните процедури. Вана, душ. Брадата хубаво да обръсна, че да не дращи по разни нежни места на момичето. Четката за зъби – нагоре-надолу, нагоре-надолу…
Мисля, че си струва. Мисля си, че си струваше цялото това водене по кина, театри, пицарии, разходки по парка, слушайки как тя цитира умни мисли от „Космополитан“, представяйки ги за свои („Десеттте неща, които трябва да знаете, за да докажете, че блондинките не са глупави“), да се възхищавам на нейния вътрешен свят и бездънни очи. Научих се на нужните места да се хиля, ако гледахме холивудска комедия, и печално да подсмърчам, ако гледахме поредната мелодрама, в която героят и героиня се разделят. Даже се научих да различавам комедия от мелодрама. Днес ще изчукам Люси…
Вино съм купил предвидливо още преди три дни. когато Люси, въздишайки ми каза, че техните я пускат за петък вечерта на рожден ден на приятелката й Кети. А аз тази нощ ще…Вино, свещи, музичка…
Тайната на успеха е искреността и малко романтика. Ако успееш да ги симулираш тези неща – твоя я. Аз днес ще изчукам Люси.
Кратки, заучени фрази. Нищо сложно. Никаква логика. Ако нещо си повтаря достатъчно дълго на себе си, то ще се запази в
подсъзнанието. И ще се случи. Днес ще изчукам Люси. Глупаво. Но работи.
Впрочем закъснявам, обличам се, тичам надолу девет етажа, трябва да съм във форма, нали днес….
Аз
днес
ще изчукам
Люси

Аз
днес
ще изчукам
Люси

Такси! Такси! Аз днес ще изчукам Люси, такси!!!
Университета, Люси е на входа, извинявай любима, закъснях, цунка по бузката, букет цветя, купени по пътя, да тръгваме по-бързо, скъпа. Колко часа имаме? – Осем часа, а аз трявба да кажа толкова много неща да ти кажа, нали днес…
Давай, давай, по-бързо. Таксито ни чака. Бързай, бакшиш…Аз..днес…невинни прегръдки в таксито…
Ето, че стигнахме. Отварям вратата, нека да ти помогна. Ще я изчукам. Люси. Асансьора. Вратата. Апартамента. Антрето, хола и сме почти до спалнята..Рано е още. Аз…днес..ще…Нали?
Притичвам до спалнята. Да спусна щорите, да запаля свещите, да пусна „Енигма“. Предпочитам Тine Inch Nails – You tear down all my reason… you see through what I hide… ou make me perfect… help me get inside…> – нали днес…
Люси, дай ръка. Да отидем. Просто ще поседим. Уютно е там.
Седна. Ръцете на коленете. Умница. Дай уше. По-близо. Малко преди финала. Кулминация. Играчът с номер 11 се приближава към вратата, и…
Забележителна реч е подготвена – че ме е страх, страхувам се до дълбините на душата си, изплашен съм от чувствата, които предизвиква в мен, че аз нея безумно, безумно обичам, че тя е невероятен човек и прекрасен събеседник, а и „може би не трябва да бързаме“ – те обожават, когато мъж го казва това, работи безотказно…
Бавно й взимам ръката, накланям се към ушенцето й, нежно вдишвам аромата на косите й, наслаждавам се на най-щастливата минута в живота ми, и вместо подготвената реч, нетърпяща възражение, прошепвам:
– „Аз днес ще чукам Люси!“