Защо Слави Трифонов и Христо Петров – Хазарта да са депутати, а Роксана да не е. Явно така е разсъждавал Радостин Василев, когато е поканил певицата в партията си.
Винаги се вдига много шум, когато личния рейтинг го пренесеш в политиката. Но нали за това гласуваме преференциално.
Затова партиите разчитат на граждански квоти, с които се мобилизира периферия и интерес към партийната програма. Късата писта е рискова, но вдига политически шум около проблемите на всички хора.
Политиката е идеи, сблъсъци, спор по законови предложения. Да постигнеш мнозинство и да не разпиляваш енергията, която те прави фактор в очите на избирателя.
Когато имаш идея и търсиш обществен отзвук минаваш през политиката. Иначе търсиш медии, които да заинтригуват народния избраник.
Тя може да пее, весели хората, натъжава ги с балади, но им представя живота. Тя е Роксана. Не крие произхода си и знае за какво се бори.
Не може да си затваряме очите и да се делим, да се мразим, да се подценяваме.
Влиза в политиката, за да покаже, че има зад Роксана реални човешки съдби, чиято идея не е да започнат работа и да се пенсионират в „Чистотата“.
Може ли да обсъждаме идеи, които навъртяха 30 години, а цели поколения не се интегрират. Промяната е някъде, където има ходове напред.
Сега изборите са на често, нека не мислим за хората като гласове, а като съдби, които искат да постигат в живота. Такива са и Слави Трифонов и Христо Петров – Хазарта. Такава е и Роксана.
Хората избират кой да е политик и това е демократично.
Да не мислите, че Роксана не знае, че изборите вървят с кебапче и няколко по 50. Но избра да излезе пред журналисти и да каже първата си политическа реч.
Кратка, защото в социалните мрежи и ТikTok никой не гледа повече от минута. Всеки иска съдържание и ключови думи. После при много последователи задействаш и опцията „монетаризиране“.
Но трябва да си знаеш цената, ако искаш да направиш песен, която да се запее от мнозинството в парламента.
Направихме така, че ромите все да чакат – социални помощи, избори, интеграция, някой батка, някой да ги преброи, за да видим с колко намаляваме като народ.
Те са си наши. И в избора и раздялата. И във вината, която винаги е тяхна. Но това е от библейски времена и няма да се промени.
За себе си Роксана казва, че е „българка с етнически произход“. Това правилия по-малко българка, щом ни весели, натъжава, плаща си данъците, иска децата да ходят на училище.
Ще има още някой, който да е виновен за всичко. Да видят какво им е на Борисов, Пеевски, Христо Иванов, Радостин Василев. Кирил Петков и Асен Василев са двама.
Това не е ли промяна – да започнеш на чисто и да развъртиш метлата.
Но освен да ти го каже някой, трябва да го пратиш и в парламента, за да се одобри на второ четене и да стане закон, който 30 години мъждука от избори на избори.
„Да спрем да се правим на глупави. Циганите ги има само на четири години“. Върху това ни обръща внимание Роксана.
Прави и уговорката, че ако не види подкрепа в Радостин Василев, идеите да достигнат в парламента. Ще започне новото летоброене от начало и много надежди ще бъдат изметени от промяната.
Роксана си дава ясна сметка, че политиката не е пари и слава. Тя има мисия: „Тук съм, за да помогна“. Тя знае как се печели доверие и как се губи.
Вярата е по-силна от всичко. Политиците се борят за блясък в очите, а не за пица на кристали.
И ако може не пейте тази песен фалшиво и с компромати по време на кампания.