„България е най-големият вносител на дълбоко замразено месо и се използва в преработвателните предприятия за колбаси“, заяви председателят на Съюз „Обединени български животновъди“ Бойко Синапов, предава БГНЕС.

Той даде пример с Германия, където дълбоко замразено месо над 6 месеца не се преработва в преработвателните предприятия за колбаси.

„Там това нещо категорично е заявено по техните закони, които те спазват, т.е. този продукт дълбоко замразен отива вече за кучешка храна и т.

н.

Не знам защо бях неправилно разбран от министър Кирил Вътев. Никъде не съм казал, че в България дълбоко замразеното месо се продава като прясно“, каза той.

А дали има внос на дълбоко замразено 10 или 20-годишно месо, Синапов няма как да знае.

Председателят на обединените животновъди подчерта, че през 2022 г. са заклани 3 хил. български животни в месокомбинати, което определи като спешно, затова е и сигурен, че преработвателните предприятия, които произвеждат колбаси, работят с дълбоко замразено вносно месо. 

Синапов е категоричен, че е недопустимо и обществото да бъде заблуждавано по отношение на сухото мляко, което се продава като прясно. „Или да се правят млечни продукти от сухо мляко и палмови масла и да казваме, че няма проблем“, добави той.

На въпроса разговарял ли е с БАБХ или с други институции, Синапов отговори: „В нашите правомощия ние само питаме. Разговаряли сме многократно.

Искали сме съдействие многократно. Но вие виждате – най-високата точка в момента на управлението на БАБХ и други подинституции, се ръководят от министъра на земеделието.

Виждате какво е държанието на министъра на земеделието и ще направите сметка какъв е контролът.“

Председателят на Съюза „Обединени български животновъди“ обясни, че щетите за сектора за огромни.

„Нашите животни по фермите не се изкупуват, защото е по-лесно да се работи с такова замразено месо в преработвателните предприятия.

В момента не се изкупуват тези телета, които ние имаме като готовност по фермите да продадем за месопреработвателните предприятия“, допълни той.

Синапов уточни, че нищо не се изкупува в момента – не само телета, но и други животни.

„Няма за какво да им се сърдим на преработвателите, че е по-лесно да работят с дълбоко замразен продукт.

Нашият контролен орган им го позволява, затова така се случва. Ние искаме да защитим нашия производител. Как да защитим нашия производител и продукцията?

Министър Вътев иска да вдига производителността – едва ли има български производител, който не иска да вдигне своята производителност“, отбеляза той и посочи, че първо трябва да има подсигурен пазар и правила, които да се спазват от всички, а такива в момента няма. 

Председателят на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов също взе отношение по темата. „Откъде влиза замразеното месо не ни интересува.

Нас ни интересува, когато се прави внос, митниците да проверяват съвестно, Агенцията по храните да проверява, да не се случват аномалии като добре познатите скандални случаи в миналото, когато видяхме внос на 100-годишно месо“, каза той и допълни, че има правила и изисквания, които трябва да бъдат спазвани и българският потребител да има доверие, че охраната на границата наистина е добра.

Николов подчерта, че замразеното месо не следва да се дамгосва като източник на някакъв проблем. „Да, то е по-високо рисков продукт дотолкова, доколкото са възможни опити за измами, за злоупотреби и т.н.“, уточни той.

Според него много ще сбъркаме ако тръгнем по логиката да обвиняваме вноса, че ощетява българското производство.

„Всъщност, проблемът е защо българското производство не е конкурентно и как да стане конкурентно по-скоро. Големият проблем е, че нашите производители се сблъскват с внос, който е субсидиран по различен начин, най-често по-добре субсидиран, отколкото нашето производство“, поясни Николов.

На въпроса вижда ли се светлина в тунела за българските производители на плодове и зеленчуци и животновъдите, той отговори, че ще се появи след голямата тъмнина.

„Ще се докараме до още по-сериозна криза. Ако нещата продължават така, броят на животните ще продължи да намалява в България и един ден просто ще се окаже, че искаме да върнем нещо, което сме могли да запазим.

Трябва малко държавническа далновидност да се прояви и ако това се разглежда като елемент от националната сигурност на страната, съм сигурен, че осъзнаването на необходимостта от това да поддържаш българското производство, ще се върне много бързо на власт“, заключи Николов. 

Диетологът проф. Донка Байкова коментира, че никой не може да каже дали у нас се внася 20-годишно дълбоко замразено месо. Специалистът посочи, че подобно месо е с нулева хранителна стойност и няма риск за здравето на хората.

По принцип замразеното месо може да има много понижена хранителна стойност, т.е. белтъците да са денатурализирани и съответно мазнините да са гранясали, а витамините С и от група Б да са унищожени заради замразяването.

„Това е рисковият ефект, друго няма. Не могат вирулентни бактерии да виреят при ниските температури. Не могат да причиняват инфекциозни болести“, обясни доц. Байкова. Тя отбеляза, че по-чувствителните хора могат да реагират в стомашно-чревен дискомфорт, газове, подуване или пък обостряне на гастрити, колити, язви, но няма опасност и риск за живота.

Препоръката на диетолога е да се консумира прясно месо. „И по-качествени продукти, по-високоценови асортименти, защото цената определя и качеството и на храната, и на местния продукт, който консумираме.

Нашата препоръка, на експертите, е като не знаем какво купуваме като местни продукти, колбаси имам предвид, да предпочитаме натурално месо“, каза още проф. Байкова.