Дядка ама батка

Заговаряйки за възрастните хора, няма как да си представим нещо по-различно от българската реалност, а именно, посивели, прегърбени от бича на корумпираната ни реалност хорица, които  живеят на ръба на оцеляването си.

Как, наистина, бихме могли да си представим нещо по-различно?!

Че държавата не се грижи за пенсионерите, така е. Обаче, че пенсионерите не се грижат за себе си, също е вярно. Не се грижат, защото не им е в културата.

Колко от нашите баби и дядовци стават рано сутрин и си правят една разходка за повдигане на тонуса. Но какво говоря… те като млади не са го правили, а какво да говорим за вече напредналата им възраст.

Хубавото е, че не всички пенсионери са се отказали от битката с живота, и дори в напреднала продължават да изумяват света с постиженията си.

Робърт е точно такъв пенсионер. Той е на 64 години. Противно на очакванията, той не тренира цял живот. Неговата мания по фитнеса и тренировките започва на 55 годишна възраст. От тогава, до ден днешен, Робърт тренира – грижи се за тялото и духа си.