През 15 век в италианския град Таранто, провинция Апулия, танцът „тарантела” се считала за най-доброто и дори единствено средство за лечение на „тарантизма“ – безумно, истерично състояние, което предполагали, че се дължи на отровното ухапване на тарантулата.

Във връзка с това през  16 и 17 век в Италия странствали специални оркестри, под чиято музика танцували заболелите от тарантизъм. Музиката обикновено се импровизирала, но в нейната основа стоял някакъв мотив или ритмична фигура, чието многократно повторение оказвало хипнотично въздействие върху танцуващите. Болните от тарантизъм, изпадайки в транс, можели да танцуват дълго под звуците тарантелата, докато, благодарение на бързите им, ритмични движения, отровата не излизала от тях.

С времето тарантелата се превърнала в традиционен танц, като запазила своя стихиен характер. Освен това ритмичността й се открива и в световни композитори като Менделсон,  Шопен,  Чайковски,  Рахманинов и други.