Кралица Елизабет II почина на 96-годишна възраст. Тя е вторият най-дълго управлявал монарх в историята след Луи XIV. 

Тъжната новина идва след като по-рано днес Бъкингамския дворец разпространи тревожното съобщение, че кралица Елизабет Втора е под лекарско наблюдение Балморал, след като медиците признаха, че са обезпокоени от здравословното ѝ състояние.

Кралицата почина днес следобед, заобиколена от семейството си.

 

Елизабет II е най-старият монарх в британската история. Тя се смята за глава на Обединеното кралство, изпълняваща множество функции – от укрепване на международните отношения до покровителство на различни благотворителни организации. Благодарение на уникалната личност на кралицата, Британският кралски дом е запазил своето влияние.

Коя е Елизабет II? 

Елизабет II е родена рано сутринта на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън.

Елизабет, заедно със сестра си Маргарет, започва образованието си у дома и научава история, френски език, математика, география, танци, пеене и изкуство.

Спокойното й детство взима решаващ обрат, когато дядо й крал Джордж V умира и чичо й Едуард VIII абдикира престола през 1936 г. Следователно бащата на Елизабет беше коронясан за крал и тя стана престолонаследницата и следваща на линия на трона.

Втората световна война

През септември 1939 г. Великобритания се включва във Втората световна война. Лорд Дъглас Хог предлага двете принцеси да бъдат евакуирани в Канада, за да бъдат далеч от постоянните въздушни бомбардировки.

Идеята е отхвърлена от майката на Елизабет, която заявява: „Децата няма да си тръгнат без мен. Аз няма да си тръгна без краля. А кралят никога няма да си тръгне“. 

Елизабет и Маргарет остават в замъка Балморал в Шотландия до Коледа през 1939 г., когато са преместени в Сандрингамския дворец в Норфолк.

От февруари до май 1940 г. те живеят в Бъркшир, след което се местят в Уиндзорския замък, където живеят през по-голямата част от следващите пет години. В Уиндзор принцесите правят пантомими на Коледа в подкрепа на вълнения фонд на кралицата, който изкупува прежда за предене на военно облекло. През 1940 г. 14-годишната Елизабет прави първото си изявление по радиото в детско предаване на BBC, обръщайки се към другите деца, които са били евакуирани от градовете.

Тя заявява: „Опитваме се да правим всичко по силите си, за да помагаме на нашите храбри моряци, войници и летци, както и се опитваме да носим своя дял от опасността и тъгата на войната. Всички ние знам, че накрая всичко ще бъде наред“.

През 1947 г. принцеса Елизабет потегля на първото си отвъдморско пътешествие, придружавайки родителите си в Южна Африка. По време на пътуването, в обръщение към Британската общност на нейния 21-ви рожден ден, тя прави следното обещание: „Аз заявявам пред всички вас, че целият си живот, бил той дълъг или кратък, ще посветя на вашите услуги и в услуга на нашето велико имперско семейство, към което всички ние принадлежим“.

Елизабет започва да придружава все по-често родителите си в официални пътувания из Острова и по света.

Бракът 

Елизабет среща бъдещия си съпруг, Филип Гръцки, през 1934 и 1937 г. Те са втори братовчеди по линия на Кристиан IX и трети братовчеди по линия на кралица Виктория. След още една среща в Кралския военноморски колеж в Дартмут през юли 1939 г., Елизабет, тогава още на 13 години, казва, че се е влюбила във Филип и двамата започват да си обменят писма. Тя е на 21 години, когато годежът им е официално обявен на 9 юли 1947 г.

Сгодяването не минава без противоречия – Филип не е финансово осигурен, роден е в чужбина (макар и британец от редиците на Кралските ВМС по време на войната) и има сестри, които са се омъжили за немски благородници с връзки с нацизма. Марион Крофорд пише: „Някои от съветниците на краля мислеха, че той не е достатъчно добър за нея. Той беше принц без дом или кралство“. По-късните биографии докладват, че майката на Елизабет първоначално не одобрява съюза, наричайки Филип „хунът“. По-нататък, обаче, майка ѝ заявява, че Филип е „английски джентълмен“.

Преди сватбата Филип се отказва от своите гръцки и датски титли, официално преминава от гръцко православие към англиканство и приема стила Лейтенант Филип Маунтбатън, приемайки фамилното име на британското семейство на майка си. Малко преди да се ожени, той е направен херцог на Единбург и получава стила Негово кралско височество.

Елизабет и Филип сключват брак на 20 ноември 1947 г. в Уестминстърското абатство. Получават 2500 сватбени подаръка от различни части на света. Тъй като Великобритания все още не е напълно възстановена от унищожението на войната, Елизабет се нуждае от купони за да закупи материали за булчинската си рокля, чийто дизайнер е Норман Хартнел. В следвоенна Великобритания не е прието близките на херцога на Единбург, включително трите му сестри, да са поканени на сватбата. Херцогът на Уиндзор, бившият крал Едуард VIII, също не е поканен.

Тронът

През 1951 г. здравето на Джордж VI се влошава и Елизабет започва все по-често го замества на публични мероприятия. Когато посещава Канада и президента Труман във Вашингтон през октомври 1951 г., нейният личен секретар, Мартин Чартърис, изготвя чернова на декларация за наследяване в случай, че кралят умре по време на обиколката ѝ.

В началото на 1952 г. Елизабет и Филип тръгват на визита в Австралия и Нова Зеландия през Кения. На 6 февруари 1952 г. в кенийската им резиденция пристига вестта за смъртта на краля и, следователно, възкачването на Елизабет на трона. Филип съобщава новините на новата кралица.

Мартин Чартърис я моли да си избере тронно име, но тя избира да си остане „Елизабет“. Тя и херцогът на Единбург се преместват в Бъкингамския дворец.

Елизабет II е коронована 2 юни 1953 г.

С възкачването на Елизабет на престола изглежда сякаш кралската династия ще започне да използва името на мъжа ѝ, ставайки Маунтбатън, в съответствие с обичая жената да приема фамилията на мъже си след брак. Британският министър-председател, Уинстън Чърчил, и бабата на Елизабет, кралица Мери, поддържат запазването на династията Уиндзор и така на 9 април 1952 г. Елизабет издава указ, гласящ, че Уиндзор ще продължи да бъде името на кралската династия.

През 1960 г., след смъртта на кралица Мери през 1953 г. и оттеглянето на Чърчил през 1955 г., фамилията Маунтбатън-Уиндзор е приета за наследниците от мъжки пол на Филип и Елизабет.