Не, няма да ги назоваваме поименно, но е факт, че истински жени са споделили истинските си мнения по адрес на своите деца, а някои от изказванията са доста смущаващи, но, ако се позамислите, има резон във всяко едно от мненията.

• „Използвам децата си за оправдание, когато не искам да се срещам с разни хора.“ – Винаги можеш да кажеш, че детето трябва да спи и да отбиеш поканата на човек, който скри не харесваш.
• „Обичам и двете си деца еднакво, но едното ми е фаворит.
  
  “ – Болезнената истина. Няма майка, която да изпитва по-голяма любов към едното или другото си дете, но всички майки, а и бащи, имат своите фаворити. Едното слуша и изпълнява всичко, което му се каже, полага повече усилия в училище, помага в домакинската работа, демонстрира самоинициатива, а другото прави нещата по свой си начин.
• „Понякога ми се иска да ги върна там, от където са дошли!“ – Дали тази жена осъзнава, че говори за нещо много… нека да го наречем – странно.
• „Не позволявам на другите деца да тормозят моето, което сме на игралната площадка.“ – А как точно очакваш да стане самостоятелна личност? Хубаво е да се спазват някаква граници, но сега, че някой го е бутнал и се заплакало… Трябва от малки да се учат, че в живота рано или късно ще разчитат само на себе си.
• „Пръцкам понякога на публични места, но лесно се оправдавам с бебето.“ – Родителите винаги печелят…
• „Сега разбирам, защо някои животни изяждат малките си.“ – Когато те е ядосало до безкрай, но подхождаш с хумор на цялата ситуация… може би…
• „Ако не ми беше дете, нямаше изобщо да го харесвам.“ – Всичко е въпрос на възпитание. Да не мислиш, че хей така от нищото е станал малък задник?
• „Може да не бях права, но той трябва да знае, че родителите винаги имат последната дума!“ – Браво! Много добър пример за справедливост! Хубаво е да демонстрираш сила, но дали си заслужава да размиеш представите му за справедливост?
• „Спрях да кърмя рано, защото исках да излизам по-често и да си пия спокойно алкохол.“ – Много ясно! Нека там се учи да яде разни ГМО-та от рано, че после да не му влиза като шок.
• „Броя минутите, докато го накарам да заспи.“ – Казват, че едва ли има по-голямо удоволствие от това да изпратиш малкото зверче в страната на сънищата.