Даниел Рашев, когото в момента гледаме в последния сезон на хитовата медицинска поредица „Откраднат живот“, излъчван в ефира на Нова телевизия, изуми всички с такива потресаващи лични истории, каквито едва ли сте предполагали, че е преживял.
Екранният д-р Врабчев само изглежда спокоен и балансиран в емоциите си човек, но е преминал през много тежки любовни драми, заради които се е подлагал на какво ли не.
Една от звездите на Народния театър, например, в 11-ти клас се е сбил със съученик и е бил изключен от училище. Наложило му се да завърши гимназия като частен ученик.
„По принцип не понасям страданията и депресиите. В живота си съм бил в депресия за около 40 минути и през тези минути съм написал неща, които харесвам и до днес. Бях се разделил с гаджето ми точно преди казармата и 40 дни не ядях абсолютно нищо. На третия ден изядох 3 супени лъжици захар, след което – нищо. При гладуване организмът първо яде патогенните клетки, след което почва мастните депа, а после започва теб. Трябваше след такова гладуване да направя постепенно захранване, но влязох в казармата. Оцелях“, разказва актьорът.
Именно в казармата той написва и първата си стихосбирка, която издава през 1992-а. Тиражът й е от 2000 копия и се продала само за два дни. Втората издал 10 години по-късно.
Преди „Откраднат живот“ Рашев се е занимавал с много и различни неща – бил е шофьор, фотограф, съдържател на селска кръчма. В скорошно интервю той разкрива също, че се е оженил за сценографката Марина Додова чисто гол.
„С Марина се врекохме голи-голенички под надпис „Нудизмът забранен“ на любимото ни място на морето. Свидетели на бракосъчетанието ни бяха две стада диви прасета. През деня аз купих две сребърни халки от единствената отворена сергия в Обзор, която нося и досега. Ако решим да се разделяме, пак ще отидем там, ще ги свалим и ще ги хвърлим в морето“, спомня си той и споделя, че негов тъст е художникът Николай Додов, автор на някои от илюстрациите в култовото през 80-те списание „Дъга“, пише „Стандарт“.
Рашев признава също и, че като дете не е мислел да става актьор, а като почти всяко малко хлапе мечтаел да пътува из Космоса. „Исках да ме пратят на Марс и то сам. Четях много научна фантастика. Винаги съм бил голям фантазьор“.
