Чували ли сте за Айртон Сена? Глупав въпрос, нали? Та има ли човек на света, който поне малко да се интересува от спорт и да не е чувал за него?! Но познавате ли наистина Айртон Сена? Какво знаете за него извън двата най-прословути факта – трикратен световен шампион, който е загинал по време на състезание? Всеки, който би искал да вникне в същността на забележителния пилот, трябва да има тази прелюбопитна биография. 

Книгата е адресирана към хилядите му фенове, които желаят да научат повече за живота на своя любимец не само по пистите, но и извън тях. Авторът Ричард Крейг успява по впечатляващ начин да ни върне назад във времето и да покаже онзи Айртон Сена, когото обществото не познава толкова детайлно. Да ни разкаже не просто за пилота, а за човека Айртон Сена.

Това е интригуващата история на легендарния бразилец такава, каквато никой в България не познава. 

С всичките му положителни и негативни моменти. Ричард Крейг вниква в детайли в двуполюсния Сена – този безкомпромисен и дори до някаква степен безскрупулен пилот и онзи мил, честолюбив и грижовен човек, който е готов да отбие от пистата, за да помогне на свой колега в беда. Тази книга е за всички, които искат да разберат кой в действителност е бил Айртон Сена и защо е оставил толкова дълбока следа след смъртта си.

Айртон Сена Месията на моторните спортове 
Автор: Ричард Крейг 
издател: Premium books 
Преводач: Хари Латифян
ISBN 978-619-7529-01-2 
размери: 15х23 см корици: меки стр. 192 + 16 цветни
цена: 18 лв 
Дата на излизане: 15 април 2019

Предлагаме ви откъс от биографията:

Сена – пилотът

…Сена притежава някак инстинктивен, вроден талант да подава газ в завоите – като „подава“ е най-деликатният начин да се опише поведението му. Той по-скоро залепя крака за педала на газта по такъв начин, какъвто почти на никой не се е отдавал. Това е особено осезаемо в първите му 5 години като част от Формула 1, в които пилотира с турбо двигател: стилът му компенсира недостатъците на турбото. И да не забравяме, че в първите му 8 сезона той ръчно сменя скоростите на болида. Разбира се, всички други също го правеха, но при него някак се открояваше скоростта на боравене с тях. Промоционално видео, заснето от Хонда през 1990 година проследява Сена, докато върти обиколки със супермодела NSX на „Сузука“, като една от камерите е поставена в зоната на педалите, за да може ярко да се открои работата му с крака по време на всеки един тур. Това е в ерата, когато пилотите използваха десния крак едновременно за спиране и подаване на газ, докато сменят скоростите с помощта на левия по същото време. Този му стил с постоянната игра с педалите му създава репутация на пилот, който не пести гуми и не жали болида, а сравнявайки го с Прост, то това е без никакво съмнение вярно, предвид че търпи много повече инциденти и завъртания, отколкото френския му съперник. Всъщност Прост преминава през периода 1985-1988-а без нито един път да потроши своя Макларън и да се постави в застрашаваща ситуация. 

Самият Прост обаче отхвърля твърденията, че Сена не е жалил техниката на болида: „Предвид стила му на каране, той бе много по-прецизен, отколкото хората могат да предположат“…. 

…Това, в което Сена безспорно бе най-добър, бяха квалификациите, когато болидите са възможно най-близо до максимума на възможностите им. В тези дни, когато обиколките се въртят с чисти сликове, турбото е заредено на максимум, а горивото е сведено до минимум, времената често са с около 4 секунди по-бързи, отколкото най-добрите обиколки по време на състезания ден по-късно. През десетте години, в които Сена е част от Формула 1, той взема участие в 141 състезания, като печели 65 квалификации, което означава успех в 46% от случаите. Дори когато болидът му е на километри от скоростта на най-добрите на пистата, той би могъл да се промъкне до първото място, или пък до първата редица и да изненада всички. В най-добрите му години е имало само няколко надпревари през сезона, в които жълтата каска не е начело след съботната квалификация. Мартин Брандъл отбелязва, че често му се е налагало да се съобразява с онзи ефект, който Сена е имал върху колегите си. „През цялото време се налага да гледаш в огледалата си, за да не допуснеш грешка, когато Макларън-ът с жълтия шлем се появи зад теб“… 

…А после идват Сена и дъждът. 

Много от великите пилоти са несравними на дъжд, където техните предимства и умения да покажат финес, превъзходство в боравенето с техниката и контрол върху болида, сякаш стават още по-очевидни и са още по-добри, отколкото на суха писта. От всички големи пилоти в исторически план може би Ален Прост е единственият, който или не обича да кара на мокро, или просто не желае да направи необходимите жертви, за да е точно толкова добър. Като започнем от Карачиола до Нуволари, минем през Кларк и Стюарт, както и Сена и Шумахер, именно умението да караш болида в тежки, мокри условия, е това, което прави разликата и отличава специалните пилоти. Ироничното е колко лесно изглежда всичко, когато го правят. Често, макар и неофициално, може да чуете приказката, че финландците са сред най-добрите рали пилоти, защото просто територията, на която се учат да карат, е такава – дълги и тъмни месеци на зима. Айртон Сена обаче израства в Сао Пауло, където времето в никакъв случай не може да се каже, че е от най-дъждовните, така че при него не става въпрос за проста интуиция на база мястото, в което е израснал. Неговата сестра Вивиан, майка на настоящия пилот Бруно, си спомня едно от първите състезания на Айртон на картинг пистата, когато той постоянно се върти на мокра писта, нямащ никаква идея какво да направи, за да се задържи по правата траектория на трасето. „Впоследствие, разказва тя, той бе като обсебен и чакаше всеки ден, нетърпелив да завали, за да се върне в карта и да седне зад волана. И докато останалите се прибираха, за да не се намокрят, той слагаше каската и започваше да върти обиколки. Той прави това толкова пъти, докато наистина не усъвършенства уменията си и не се превърне в най-добрия на дъжд“. Очевидно това му е свършило работа. Сена никога не е имал липса на талант, но онези празноти, които е имал в уменията да кара на определени условия, са били запълнени още в ранна възраст от огромното му желание да се развива и да стане пилот от световна класа… 

…Хората често отбелязват, че „пилотите трябва да говорят на пистата, а не извън нея“, като това е учтив начин да им кажат, че интервютата им са скучни. Но Сена говореше навсякъде! 

Сравнен с тихите, технически обосновани отговори на Ален Прост (които той често използва в интервютата, за да не се извинява), или пък с монотонния и сух говор на Найджъл Менсъл, страстта, с която Сена дава интервюта, е повече от пленителна. Той не притежаваше силен и баритонов тон, но често бе висок и чист. Освен това винаги говори директно на човека, който му задава въпроса, дори това да трябва да го накара да се извърти на 180 градуса. 

Когато Прост казва пред пресата, че е отпаднал заради проблеми с температурата на маслото, това звучи също толкова тъпо, колкото си мислите. Сена, от друга страна, може да звучи така, сякаш е поет, дори да говори за нивото на гумите. Той бе невероятен оратор. Мохамед Али на Формула 1. Да отбие номера никога не е било в речника му, макар да му се е налагало често да замълчава, да поема въздух и да помисли, преди да трябва да отговори, особено когато въпросите са задавани на различен език от португалския. 

Той бе невероятно харизматичен. Той не бе единственият в тази ера, който притежаваше това качество, но със сигурност се намираше на върха в йерархията. Съперници от нивото на Нелсън Пикет или Кеке Розберг също бяха мечтата на пресата, но Сена просто притежаваше целия пакет…

…Когато Прост обяви край на славната си кариера, той предлага ход на помирение пред всички присъстващи от пресата в Япония. „Вървейки от подиума към пресконференцията, му казах: „Това може да е последното състезание, в което правим обща пресконференция и смятам, че трябва да покажем на хората дружелюбно отношение – може би ръкостискане или нещо подобно“. Той не ми отговори, но не каза и „не“, така че мислех, че се е съгласил. Отидохме на пресконференцията, а той дори не погледна към мен.

Всъщност си мислех, че дори бихме могли да разменим каските си в Австралия (следващото състезание след две седмици), това щяха да са последните каски, които носим на състезание, но след Япония аз просто забравих за тази идея, защото той не изглеждаше никак заинтересован от каквото и да е помирение“. Когато идва последното им състезание в Австралия две седмици по-късно, Сена печели, а 

Прост завършва редом до него на втора позиция. Сена издърпа французина редом до него на първото място на почетната стълбичка, за да застанат рамо до рамо. Прост буквално е като ударен с мокър парцал. „От този момент, в който аз застанах редом до него на върха на стълбичката, той се промени тотално. Наистина бе съвсем друг човек. Имате Айртон преди този подиум и след него. Беше абсолютно невероятно. Той просто бе друг човек, друг пилот, различна личност, по мое мнение. На пресконференцията той говореше и ми задаваше въпроси, сякаш никога не сме имали вражда“, спомня си Прост. 

Ален, разбира се, не е глупак и знае, че Сена просто е искал да се разделят по неговите условия и той да определи правилата, макар това да не го прави по-малко доволен от развоя на събитията…