Само по филмите мъжете не могат да казват: „Обичам те!“ А може би тук в България да сме някакво изключение, ама се съмнявам. Ние обичаме много жените. Даже прекалено много. Понякога повече и от самите себе си.

Какво да се прави, нали за това са били създадени, че да не си бродим сами во век и веков из райската градина. Господ бил откъснал от нас една половина и я превърнал в жена. Иначе казано –  как да не обичаш своята половинка?

Снощи седнахме на маса и се заговорихме за любовта с момчетата. Е, изгледахме първо мачовете, видяхме как на Люк Шоу му счупиха крака, присвихме неодобрително вежди, но след края на последния съдийски сигнал дойде време за типичните мъжки теми. Само ги поизкривихме малко и вместо за еб*не и политика си заговорихме за любов. То двете събрани май трябва да дават, като отговор, любовта, ама това е в някаква сложна математическа формула.

Та, започнахме да си разказваме за жените, в които сме били влюбени. Една история изтъкна над всички. Там нещата се случили от пръв поглед. Девойката – млада, красива, умна, „с ангелски глас“ по думите на аверчето. А той – също млад, интелигентен, с външност, по която мацките преди 40-50 години биха припадали в несвяст. Не, че сега не припадат, просто не го правят с онзи пирует от концертите на Елвис.

Двамата са на годишнина от завършването, където целият випуск 2009 се е събрал, за да си припомни най-щастливия ден в живота. Играят се хора, пеят се песни, виното се лее, музиката не спира… всички съставки, за да може един купон да е истински, са на лице. Там двамата нееднократно си засичат погледите и си разменят многозначни усмивки. Приятелят признава, че е малко по-свит, въпреки че не прави впечатление на такъв и казва, че е предпочел да не предприема нищо. В края на едно от хората, той тръгва да я подминава, за да си стигне до масата, когато тя го хваща за ръката с думите: „Ти кога ще ме поканиш, да танцуваме?“ Отговорил: „Веднага!“ И така в продължение на цели два часа, без миг почивка. Унесли се в разговори и закачки, че чак изгубили представа за времето и пространството. Дори в един момент диско водещият ги поздравил с думите: „Следващата песен е за рекордьорите, които не напуснаха дансинга в продължение на цели два часа.“ Всичките им приятели и бивши съученици избухнали в аплодисменти, като по приказките. Е, тук нашето момче не я е навело в страстна целувка, а дори малко се смутил, но и това изтраяло твърде кратко.

След този ден те продължили да се виждат и временното им увлечение прераснало в истинска палеща любов. Физически изпитвали болка при липсата на другия и така в продължение на… няколко месеца. Не ми се иска да го казвам, но нещата в реалния живот стоят точно така. Колкото по-изпепеляваща е любовта ви, толкова по-бързо тя изгаря и отлита във въздуха.

В края на разказа си, приятелят ми завърши с думите: „Все още понякога я сънувам вечер, въпреки че от толкова време сме разделени. Обичам я, човече! Обичам я до мозъка на костите си!“