Денят беше неделя, и след като се събудих, реших да се разходя из парка. След дългата си разходка взех решение да се прибера с маршрутка. На спирката стоеше много здрав и голям мъж с малко момченце, което беше хванало за ръката. Мъжът беше облечен нормално, не беше от онези напомпаните, които се разхождат с потници.

Дойде маршрутката, качих се аз, качи се и човека с детето. Шофьорът караше все едно някои го преследва, даже мина на червен светофар. На следващата спирка здравенякът с тих и спокоен глас се обърна към водача:

– Господине, ще Ви помоля да не нарушавате правилата за пътно движение, защото много ме нервират нарушителите – могат да създадат неприятности, а освен това има и дете в маршрутката.

Шофьорът се обърна ядосано, като явно беше готов, да му се развика, но след като видя колко е едър човекът срещу него преглътна и каза: „Добре“.

След това караше много внимателно. А мускулестият мъж се обърна към детето си:

– Ето виждаш ли, казах ти, че хората разбират от вежливо обръщение и отговарят също вежливо.

А след това добави:

– Само че за тази цел трябва да си много силен!