Това не е обикновената драматична история, а болката на душата ми. 

Казвам се Славена, на 27 г., омъжена съм и имам син на две години. Съпругът ми Красимир е изключителен човек, добър приятел и страстен любовник.

Той е мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си, да отгледам децата си и да бъдем заедно, докато смъртта ни раздели. Но както се оказва, не всичко, което желаем, се сбъдва. Имам братовчедка, която може да подлуди всеки един мъж. Дългокоса брюнетка, с фигура на модел и очи на газела.

Въпреки качествата й на прелъстителка, понякога я оставях насаме със съпруга си. Един ден се канех да гостувам на рождения ден на моя приятелка, когато Лина се обади, че тази вечер ще нощува у дома. Нямаше как да не присъствам на партито, затова й оставих ключ при съседката.

Час след като купонът започна, видях, че ми няма телефона. Помолих приятелката си да наглежда сина ми, хванах такси и след 15 минути бях пред жилището ни. Тихо отключих и едва пристъпила прага на дома си, от хола долових гласовете на мъжа си и братовчедка ми. Изглежда нещо спориха, защото говореха на висок тон. Заслушах се в разговора им и ясно чух как Красимир казва следното на Лина:

„Колкото и да си красива жена, аз съм влюбен в съпругата си. Онази нощ бях пиян, не помня да сме правили нещо и това дете не може да е от мен. Но щом толкова настояваш ще направим тест за бащинство, но запомни, че каквото и да са резултатите, аз няма да напусна семейството си. Ще направиш аборт.“ – грубо завърши Красимир. Лина обаче най-спокойно възрази, че никога няма да направи аборт и ще ми разкаже цялата истина.

Слушайки ги, изведнъж си припомних, че преди време тя ни беше поканила на гости по повод успешна сделка, която беше сключила с престижна фирма.

За съжаление синът ми се разболя и не можах да присъствам, но за сметка на това Красимир прие поканата. Слабо си спомням случилото се след това. Разплакана тръшнах вратата зад гърба си, изтичах на пътя и тръгнах да пресичам улицата. Някъде далеч чух яростните спирачки на кола, а после някой ме хвана за ръката и един притеснен глас попита дали съм добре. Не, не бях добре.

Уморено помолих шофьора да ме откара до дома на приятелката ми. Няколко дни по-късно взех сина си и напуснах дома ни. Обичам съпруга си, но не мога да му простя, че заради една мимолетна страст е рискувал брака ни. Що се отнася до братовчедка ми, оттогава не контактувам с нея. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме с лъжи, измами и изневери.