Ана Делия: Страх ме е от котки

От „Мускули и фитнес“ са се срещнали с Ана Делия – една жена, която не просто влияе на либидото, но направо е способна да те върне в пубертетските години, когато си се празнел само от едно хващане за ръката.

Колегите от щатското издание са седнали на маса, да си поговорят с нея, но не маса по българските разбирания с мешаната скара и ракията, а най-вероятно на протеинов шейк и минерална вода. Виж, това не знаем със сигурност и бързаме да спрем да гадаем, за да ти споделим интервюто, което се е получило, а и малко снимки, за да подгрееш по-качествено за деня на майстора.

– Някога писала ли си история?

– Имах възможност да представлявам Пуерто Рико в националния отбор по скоростно пързаляне с кънки в Колумбия.

Бях почти на 15, носех униформа и представлявах страната си. Това е момент, с който наистина се гордея. А и съм първата латино-мацка, която се появява на корицата на „Мускули и фитнес“, което също си е доста специално. Нямаше кой да ми бутне рамо, за да успея и ми се наложи да потърся възможността и да я грабна сама. Именно тогава вратите започнаха да се отварят пред мен.

– Кое е най-трудното препятствие, което си преодолявала? – Преминах през една депресия – наложи ми се да отстъпвам доста назад, защото ходех на погребение след погребение. Човек започва да изпуска контрола в такива моменти. Именно тогава се върнах към фитнеса – върнах го отново в живота си. Започнах пак да тренирам и се реших да направя и първото си представление. Исках да съм възможно най-добра. Исках да се опровергавам постоянно. – Какво те вдъхновяваше? – Любимият ми филм е „Леден болид“ (Cool Runnings). Всеки път, като го гледам, ме побиват тръпки. Още от дете имах мечта да стана олимпийски състезател или да се занимавам с балет, актьорство и тям подобни неща. Исках да се изявявам и да показвам на какво е способно моето тяло. Това е във вените ми. Обичам нещата, които ме правят щастлива. Около нас се случват толкова много гадни неща, че имаме нужда от цели. Цели, които да ни вдигат, а не да ни свалят на земята. – Какво е да се спи с теб? – Не съм сомнамбул. Не се разхождам из къщата посред нощ, докато спя или други подобни неща, но пък тренирам по това време. Понякога, ако чувствам, че тренировъчната ми седмица нещо не върви, може да ме усетите да ви подритвам под завивките все едно бягам. Веднъж мъжът ми ме е видял да раздавам карате-ритници във въздуха, докато спя. Има и друго нещо, което правят от малка – когато спя по лице, започвам да си клатя краката, като при разгрявка.

– Кое е най-срамното нещо, което ти се е случвало?

– Веднъж претърпях много лош инцидент докато карах кънки. Едно от момчетата падна по-напред на пистата и се получи верижна реакция. Аз прелетях над главите на всички останали и се приземих право на лицето си. Счупих предните си два зъба. Малко по-късно имах час при зъболекаря, за да поправим щетите. Междувременно имах временни зъби, докато се прави протезата. Тогава излизахме с бъдещия ми съпруг и той ме покани на обяд. Поръчах си сандвич и когато го захапах, предните ми два зъба останаха в него.

– От какво се страхуваш?

– Предполагам, че живея в постоянен страх, но това му е хубавото, защото постоянно изпитвам границите си. Трябва да чупиш бариерите и да продължаваш напред. Страхът ти помага да си нащрек. Страхувам се от много неща – от котки, например. Сложиш ли хлебарка или паяк до мен, тогава, човече, ще ме видиш колко бързо тичам.

– Можеш да публикуваш само още една снимка в Instagram. Каква ще е тя? – Ще публикувам моя портретна снимка или снимка със семейството ми. Всичко, което правя, го правя за хората, които ме обичат. Смисълът не е в милионите последователи.