На студентите от Станфордския университет била възложена задача: да спечелят 600 $ за 2 часа. Направили 14 отбора и всеки един получил плик с 5 долара „начален капитал“ и два часа време. Когато изтече времето, всеки отбор имал по три минути за презентиране на своя успех.
Повечето групи се ориентирали към малките печалби.
Импровизирана автомивка или за продажба на безалкохолни напитки, така петте долара щели да бъдат използвани за закупуване на материали и продукти преди започването. Друга група обърнала внимание на проблем присъщ на много студентски градове – дългите опашки пред популярните ресторанти в събота вечер, и решили да помогнат на хората, които не искали да чакат. Членовете на отбора резервирали няколко маси в ресторанти. С настъпването на уречения час, срещу 20$ те продавали правото на вход в ресторанта на желаещите да влязат веднага. Друг екип постъпил още по-лесно. Те заели пред сградата на Студентския съюз специално място и започнали измерване на налягането във велосипедните гуми. След като обслужили първите няколко клиенти, екипът осъзнал, че колоездачите са изключително доволни и благодарни. Независимо от простата на операцията, новата услуга се струвала на клиентите удобна и полезна. Всъщност, един час след началото на работата екипът спрял да взима фиксирана сума и искали всеки клиент да плати за услугата толкова, колкото смята за удачно. Печалбата веднага се увеличила няколко пъти.
Въпреки това, отборът спечелил най-много пари, изобщо не използвал плика с 5 долара. Те разбрали, че, всъщност, тази сума изобщо не може да им е от помощ, и решили да погледнат на проблема в по-широк план:
„Какво ще стане, ако започнем от пълна нула?“
Те спечелили 650 долара, защото успели да погледнат на наличните ресурси под съвсем различен ъгъл.
Как са го направили:
Тези студенти пресметнали, че най-ценният им ресурс не са 5-те долара и двата часа работно време, а трите минути презентация. Тъй като след края на предизвикателството, всяка група имала 3 минути време пред публика. Затова решили да продадат това време на компания, която търсела реклама да покани студенти да работят за нея. Те създали три минути рекламно видео на тази компания и го показали на другите студенти. Така компанията им платила 650 долара, за минутите време, което продали.
