Определено всеки един от нас е имал някога лош ден, ама толкова лош, че всичко тотално се обърква. Иска ми се в такива моменти да си легна, да затворя очи и като ги отворя всичко да е свършило, та дори да не се е случвало.  В някои ситуации, като тези на снимките се замисляш да се смееш ли да плачеш ли? Все пак се е случило и нямаш голям избор освен след време да си спомниш с усмивка за препятствията, които ти е поднесла съдбата. Предполагам вярваш в нея и че няма нищо случайно? Или всичко е просто съвпадение? Разгледай снимките и ми кажи какво мислиш.

Откриваш ли нещо познато, сещаш ли се за някоя подобна история?