Оказва се, че тази малка и на пръв поглед незначителна част от дънките е далеч по-важна, отколкото си мислим.

Мнозина от вас сигурно знаят, че в средата и края на XIX век работниците в Дивия Запад са ползвали дънките за работно облекло. Лошото тогава било, че материалите имали лошият навик да се късат на ключови места, което в последствие коствало пари за нови долнища.

Един ден една от съпругите на мъж от работническата класа, отишла при Джейкъб Дейвис, за да го помоли да измисли начин, с който дънките на мъжа ѝ да спрат да се късат толкова често, защото голяма част от семейния бюджет отивала в тази посока.

Дейвис проучил внимателно местата, на които най-често се разкъсва материята и решил да пробва, какво ще стане, ако занити тези места. Резултатът бил отличен, защото жената на работника не се върнала повече с подобен проблем.

Джейкъб Дейвис искал да развие идеята си, но за целта му трябвали пари. Намерил ги при Леви Щраус, с когото стават бизнеспартньори и през 1873 патентоват нитовете за дънки. Така това се оказала една от най-важните части от най-разпространената долна дреха в света.

Наследниците на изобретателите през 60-те години направили поредната модернизация, въвеждайки термина „джинси“.

Автор: Десислав Янкулов Източник: Independent